Най-много се отвратих от съвременната история. Защото, след като внимателно проучих всички най-известни личности в царските дворове от сто години-насам, открих доколко светът е бил заблуждаван от продажни писатели, които приписват най-големите военни подвизи на страхливци, най-мъдрите съвети — на глупци, искреността — на ласкатели, римски добродетели — на предатели на родината си, набожност — на атеисти, непорочност — на педерасти, истината — на доносчици. Колко невинни и прекрасни хора са били осъдени на смърт или изгнание вследствие на това, че високопоставени министри са злоупотребявали с продажността на съдии и злобата на клики. Колко злодеи са били издигнати до най-високи и доверени длъжности, които им дават власт, достойнство и печалби;
колко голям дял в решенията и постъпките в царските дворове, в съветите и сенатите се пада на сводници, проститутки, паразити и шутове; какво лошо мнение си съставих за човешката мъдрост и почтеност, когато узнах истината за подбудите на много велики световни начинания и революции и за достойните за презрение случайности, на които те дължат успеха си.
Тук открих мошеничеството и невежеството на онези, които претендират да пишат т. нар. анекдоти или тайните истории; които са изпратили не един цар в гроба с чаша отрова; които повтарят „достоверен“ разговор между някой владетел и първия му министър, без на него да е имало свидетел; които отключват мислите и тайните чекмеджета на посланици и министри; и които вечно имат нещастието да бъдат онеправдани. Тук открих истинските причини за много велики събития, които са изненадвали света: как една уличница може да командува зад кулисите, кулисите да управляват цял един съвет, а съветът — цял сенат. Един генерал призна пред мен, че спечелил една победа от малодушие и лошо ръководство на сражението;
един адмирал призна, че по липса на точни сведения победил врага, комуто възнамерявал да предаде ескадрата си. Трима крале ме увериха, че през цялото си царуване нито веднъж не показали предпочитание към някои достоен човек освен по погрешка или вследствие на предателството на някой министър, комуто се доверявали; и пак нямало да предпочетат ценния човек, ако им се случело да живеят отново; те доказаха с много логични доводи, че царската корона не може да се поддържа без корупция;
защото положителният, самоуверен, непокорен нрав, който добродетелта създава у човека, бил постоянна пречка в обществените работи.
Полюбопитствувах да узная по какъв начин толкова много хора са успели да се сдобият с високи почетни титли и огромни имения. Ограничих разпитите си върху близкото минало, без обаче да засягам настоящето, защото исках да бъда уверен, че няма да обидя никого, дори някои чужденци .(не е необходимо да заявявам изрично на читателя, че това, което казвам по този повод, съвсем не се отнася до собствената ми страна). Бяха призовани мнозина и след кратък разпит установих толкова безчестия, че това породи у мен сериозни мисли. Между най-невинните хитрини, които споменаваха, бяха лъжесвидетелствуването, потисничеството, подкупите, измамата, сводничеството и тям подобни недъзи; за които проявих снизхождение в рамките на благоразумието. Но след като едни признаха, че дължат величието и богатството си на хомосексуализъм или кръвосмешение; други — на проституирането на съпругите и дъщерите си; трети — на измяна на родината или владетеля си; някои — на отравяне, по-голям брой — на злоупотреба с правосъдието, за да погубят невинните, то, надявам се, ще ми бъде простено, че тези разкрития повлияха да отслабне у мен онази дълбока почит, която по природа съм склонен да отдавам на високопоставени личности, към които ние, по-нискостоящите, би трябвало да се отнасяме с най-голямо уважение, подобаващо на високия им сан.