Често бях чел за големи заслуги спрямо владетели и държави и поисках да видя хората, на които те се дължат. Когато попитах, казаха ми, че имената им не били записани никъде; знаели се само неколцина, които историята е представила като най-долни мошеници и предатели. Колкото до останалите, изобщо не бях чувал за тях. Всички, които се появиха, изглеждаха подтиснати и бяха най-бедно облечени; повечето ми казаха, че умрели в мизерия и в немилост, а останалите загинали на ешафода или на бесилката.
Между другите имаше един човек, чийто случай ми се видя малко особен. До него стоеше младеж на около осемнадесет години. Мъжът ми каза, че дълги години бил капитан на кораб; и в морската битка при Акциум41 имал големия късмет да пробие главната боева линия на неприятеля, да потопи три от линейните му кораби и да завладее четвъртия, което било единствената причина за бягството на Марк Антоний и за последвалата победа; каза ми, че застаналият до него младеж, единственият му син, бил убит в сражението. Добави, че разчитайки на известни заслуги, след края на войната отишъл в Рим и помолил в двореца на Август да бъде повишен и преместен на по-голям кораб, чийто командир бил убит; но без да вземат пред вид искането му, този пост бил даден на един младеж, който никога не бил виждал море, но бил син на Либертина, прислужница на една от любовниците на императора. Като се върнал на своя кораб, бил обвинен в неизпълнение на дълга си, а кораба дали на любимия паж на вицеадмирала Публикола; след това се оттеглил в един скромен чифлик много далече от Рим и там завършил дните си. Толкова бях любопитен да узная дали този разказ отговаря на истината, че поисках да бъде призован Агрипа, който командувал флотата на Юлий Цезар в това сражение. Той се появи и потвърди всичко, като представи в много по-благоприятна светлина капитана, чиято скромност бе омаловажила или прикрила голяма част от заслугите му.
Изненадах се да видя колко бързо се е появила и какви големи размери е взела покварата в тази империя вследствие на разкоша, който толкова късно е бил въведен там;
това ме накара по-малко да се учудвам на много подобни случай в други страни, където всякакви пороци преобладават от много по-отдавна и където всички похвали, както и цялата плячка са били заграбвани от главния военачалник, който може би е имал най-малко право и на едното, и на другото.
Понеже всеки призован имаше същата външност, каквато е имал приживе, натъжих се, като видях колко много е дегенерирал човешкият род през последните сто години. До каква степен сифилисът с всичките си последици и видове е променил всяка черта на английското лице, как е смалил ръста на телата, отпуснал нервите, отслабил сухожилията и мускулите, придал нездрав жълт цвят на кожата, размекнал плътта и й дал мирис на гранясала тлъстина.
Унизих се дотам да поискам да призоват английски йомени42 от стария тип, някога тъй известни с простия си живот, със скромната си храна и облекло, с честността си, с истинския си свободен дух, с храбростта си и любовта си към родината. Не можех да остана безразличен при едно сравнение на живите с мъртвите, като си представих как техните внуци са продали всички тези чисти добродетели за пари; внуци, които продават гласа си и хитруват при наборите и тъй са придобили всички пороци и са се поддали на всяка поквара, каквато може да се научи в царския двор.
ГЛАВА IX
Авторът се връща в Малдонада. Отплува за царство Лъгнагия. Бива задържан. Отвеждат го в царския дворец. Как го приемат там. Голямата снизходителност на краля към поданиците му
Когато дойде денят на нашето заминаване, аз се сбогувах с негово височество губернатора на Глъбдъбдриб и заедно с двамата ми приятели се върнахме в Малдонада, където, след като почаках две седмици, намерих кораб, готов да отплува за Лъгнагия. Двамата господа, както и някои други, бяха така любезни и щедри да ме снабдят с храна и да ме изпратят на кораба. Пътуването трая един месец. Преживяхме една много силна буря и бяхме принудени да поемем в западна посока, за да използуваме пасата, който духа по протежение на повече от шестдесет левги. На двадесет и първи април 1708 година влязохме в реката на Кламрониг, който е пристанищен град на югоизточния край на Лъгнагия. Хвърлихме котва на една левга от града и сигнализирахме да ни пратят пилот. След около половин час на борда се качиха двама пилоти, които, лавирайки между много опасни плитчини и скали, ни изведоха до голям басейн, където може да плава цяла флотилия без никаква опасност, само на кабелт от градските стени.
41
Решителната морска битка при Акциум (31 г. пр. н. е.) между флотата на Юлий Цезар и тая на Марк Антоний и египетската царица Клеопатра. — Б. пр.