Някои от моряците, било от подлост, било от небрежност, казали на пилотите, че съм чужденец и голям пътешественик — нещо, за което те пък уведомили един митнически чиновник; последният ме разпита най-подробно, когато слязохме от кораба. Този чиновник ме заприказва на езика на Балнибарби; който поради тесните връзки между двата острова в този град всички разбират, особено моряците и митничарите. Разправих му накратко за пътуванията си и направих разказа си колкото можеше по-правдоподобен и логичен; но счетох за необходимо да скрия народността си и да мина за холандец; защото се готвех да отида в Япония, а знаех, че холандците са единствените европейци, на които се разрешава да влязат в това кралство. Ето защо казах на чиновника, че след като съм претърпял корабокрушение и съм бил изхвърлен на една скала на брега на Балнибарби, са ме приели горе в Лапута, или хвърчащия остров (за който той често бе чувал), и сега се мъча да стигна до Япония, откъдето мога да намеря начин да се завърна в собствената си страна. Чиновникът заяви, че трябвало да бъда задържан, докато получи нареждания от кралския двор, които незабавно щял да поиска с писмо, и че се надявал да получи отговор след две седмици. Заведоха ме в удобна квартира; а пред вратата поставиха часовой; можех обаче свободно да се разхождам в една голяма градина и към мен се държаха много човечно; през цялото това време бях на държавна издръжка. Бях поканен на гости от няколко души — главно от любопитство; защото се бе разчуло, че идвам от много далечни страни, за които те никога не бяха чували.
Наех един младеж, пътник на същия кораб, да ми бъде преводач; той беше от Лъгнагия, но няколко години беше живял в Малдонада и отлично владееше двата езика. С негова помощ разговарях с хората, които ме посещаваха, но разговорите се състояха единствено от техните въпроси и моите отговори.
Съобщението от двореца пристигна приблизително по времето, когато го очаквахме. То съдържаше заповед аз и свитата ми да бъдем отведени от десет конника до Трал драгдриб или Трил-дрогдриб (произнася се и по двата на чина, доколкото си спомням). Цялата ми свита се състоеше от онзи беден младеж — преводача, когото успях да убедя да ме придружи. Смирено помолих да дадат на двама ни по един катър. Пратиха куриер, половин ден преди да тръгнем, да предупреди краля, че съм на път и да помоли негово величество да благоволи да определи ден и час когато ще му бъде угодно да ми направи честта да ближа праха пред столчето, на което си слага краката. Такъв е дворцовият обичай; и аз установих, че това се приема буквално, дори нещо повече: защото, когато два дни след пристигането си бях приет, заповядаха ми да пълзя по корем и да ближа пода; но понеже бях чужденец, погрижили се бяха подът да е добре изчистен, за да не ми бъде съвсем противно. Това обаче беше особено благоволение, проявявано само към лица с най-висок сан; нещо повече — ако случайно лицето, което ще бъде прието, има влиятелни врагове между царедворците, понякога нарочно посипват пода с прах; виждал съм голям сановник с уста така натъпкани с прах, че когато допълзя до трона, не можа да каже нито дума. И срещу това няма средство, защото онези, които биват приемани на аудиенция, не могат да плюят и да си бършат устата в присъствието на негово величество под страх от смъртно наказание. Дори има друг обичай, който не одобрявам докрай. Когато кралят реши да умъртви някой от благородниците си с внимание и снизхождение, заповядва подът да бъде поръсен с един кафяв прах, състоящ се от смъртоносна смес, който, след като се изближе, неминуемо убива човека за двадесет и четири часа. Но справедливостта изисква да изтъкнем голямото милосърдие на този владетел и грижите, които полага за живота на поданиците си (нещо, в което би било много желателно да му подражават монарсите в Европа), като споменем, за негова чест, че се дава най-строго нареждане поръсените с отрова части на пода да бъдат добре измивани след всяка подобна екзекуция; и ако слугите му не се погрижат за това, те са изложени на опасността да си навлекат царския гняв. Лично го чух да дава нареждане да набият с камшик един от пажовете му, чийто ред било да съобщи подът да бъде измит след една екзекуция, но който злонамерено пропуснал да стори това; вследствие на неговата небрежност, когато един млад и надежден велможа дошъл на аудиенция, бил- отровен, за нещастие, макар кралят по това време да нямал намерение да го убива. Но този добър владетел бил милостив да опрости наказанието на пажа, ако оня обещаел да не прави така друг път без изрична заповед.