Привечер влязох с известно усилие в къщичката и легнах на пода; така нощувах около две седмици, а през това време по заповед на императора ми готвеха легло. Докараха около шестстотин техни дюшека и ги вкараха в къщичката ми. Сто и петдесет от тези дюшеци, съшити заедно, представляваха ширината и дължината на постелката ми; имаше четири такива постелки една върху друга, през които обаче все пак усещах коравия под, застлан с плочи. Пресмятайки в същото съотношение, те ме снабдиха с чаршафи, одеяла и юргани, които бяха доста сносни за човек като мен, привикнал на несгоди.
Когато новината за моето пристигане се разнесе из кралството, огромен брой богаташи, безделници и любопитни надойдоха да ме видят; така че селата почти се изпразниха. Оранта и другите земеделски работи щяха да бъдат занемарени, ако негово императорско величество не бе взел мерки, чрез възвания и укази, да тури край на безредието. Той нареди онези, които вече са ме видели, да се завърнат по домовете си и да не смеят да се доближават на по-малко от петдесет ярда от къщата ми без разрешение от двореца; благодарение на тази наредба държавните чиновници изкараха значителни бакшиши.
Междувременно императорът свиквал често съвета си да разисква какво да правят с мен. По-късно бях уведомен От един личен приятел, високопоставена личност, който бе посветен в тайните на двора не по-зле от който и да е друг царедворец, че дворецът бил изправен пред много затруднения по този въпрос. Боели се, че мога да скъсам веригите си; че изхранването ми щяло да бъде много скъпо и можело да причини глад в страната. На няколко пъти решавали да ме уморят от глад или да ме застрелят в лицето и ръцете с отровни стрели, които щели бързо да ме довършат; но после съобразили, че зловонието, издавано от такъв голям труп, може да предизвика мор в столицата, който вероятно би се разнесъл из цялото кралство. Посред тези съвещания няколко офицери от войската се явили пред вратата на заседателната зала и двамината от тях, допуснати вътре, докладвали как съм постъпил с гореспоменатите шестима престъпници. Това направило такова благоприятно впечатление на краля и на целия съвет, че веднага бил издаден императорски указ, с който всички села на деветстотин ярда около столицата се задължавали всяка сутрин да доставят по шест вола, четиридесет овце и други продукти за изхранването ми, заедно със съответното количество хляб, вино и питиета; негово величество дал нареждане всичко това да се изплаща надлежно от кралското съкровище. Този владетел се издържа главно от частните си имоти и рядко, само при извънредни случаи, налага данъци на поданиците си; те от своя страна са задължени да участвуват на свои собствени разноски във войните, които той води. Уредиха ми домакинство от шестстотин души, които да ми прислужват. Те получаваха пари за храна и за тях бяха построени палатки, много удобно разположени от двете страни на входа на къщата ми. Заповядано бе също така: триста шивачи да ми ушият дрехи, подобни на онези, които носеха местните хора; шестима от най-големите учени на негово величество да почнат да ми преподават езика на страната; и най-после императорските коне, както и конете на благородниците и на гвардейските войски да се обяздват пред мен, за да привикнат и да не се плашат. Всички тези заповеди бяха надлежно изпълнени и за около три седмици много напреднах в изучаването на техния език. През това време императорът често ме удостояваше с посещенията си и му доставяше удоволствие да помага на учителите ми в преподаването. Почнах криво-ляво да разговарям с него и първите думи, които научих, използувах, за да изразя желанието си императорът да благоволи да ме освободи; и всеки ден повтарях на колене молбата си. Отговорът му, както схващах, беше, че трябвало да мине известно време, че не можело и дума да става за подобно нещо, без да се вземе мнението на съвета, и че аз трябвало най-напред „Лумос Келмин песо десмар лон Емпозо“ — тоест да се закълна, че ще живея в мир с него и кралството му. Все пак щели да се отнасят към мен най-любезно; и той ме посъветва да спечеля с търпение и благоразумно поведение неговото благоразположение и уважението на поданиците му. Помоли ме да не се обиждам, ако даде заповед на съответните чиновници да ме претърсят. тъй като вероятно съм носел разни оръжия, които сигурно щели да бъдат опасни, ако съответствуват на огромните ми размери. Отговорих, че искането на негово величество ще бъде задоволено и бях готов да се разсъблека и да обърна джобовете си пред него. Това обясних отчасти с думи и отчасти с жестове. Той отвърна, че според законите на царството трябвало да бъда обискиран от двама негови чиновници; той знаел, че това не може да бъде извършено без мое съгласие и съдействие, но имал толкова добро мнение за моето великодушие и чувство за справедливост, че щял да довери хората си в моите ръце. Всичко, каквото вземели от мен, щяло да ми бъде върнато, когато напусна страната, или щяло да ми бъде заплатено по моя собствена оценка. Взех двамата чиновници в ръцете си, сложих ги най-напред в джобовете на палтото си, а после във всички други джобове освен в двете малки джобчета на панталона и в един таен джоб, в който нямах намерение да ги оставя да претърсват, тъй като там държах някои дребни необходими неща, от значение само за мен. В едно от малките джобчета носех сребърен часовник, а в другото кесия с няколко златни монети. Тези господа, които си носеха перо, мастило и хартия, направиха точен опис на всичко каквото видяха; и когато свършиха, помолиха ме да ги сваля на земята, за да могат да го предадат на императора. По-късно преведох описа на английски; ето го дума по дума както следва: