На 9 юни 1709 година, след дълго и трудно пътуване, пристигнах в Нангасак. Наскоро след това случайно се запознах с едни холандски моряци от екипажа на „Амбойна“ от Амстердам, здрав кораб от 450 тона. Дълго бях живял в Холандия, докато следвах в Лайден, и добре говорех холандски; моряците веднага узнаха откъде идвам сега. От любопитство ме разпитаха за пътешествията ми и за живота ми. Измислих една колкото се може по-кратка и правдоподобна история, но прикрих по-голямата част. Имах много познати в Холандия; успях да измисля имена за родителите си, които представих като скромни хора в провинцията Гелдерланд. Готов бях да дам на капитана (казваше се Теодорус Вангрулт) колкото ми поиска за пътуването до Холандия; но като разбра, че съм лекар, той се задоволи да му платя половината от обикновената сума при условие да му служа в професионалното си качество. Преди да отплуваме, някои от екипажа често ме питаха дали съм изпълнил гореспоменатата церемония. Отклонявах въпроса с общи отговори, а именно, че съм задоволил императора и царедворците му по всички точки. Обаче някакъв капитан на малък търговски кораб, злобен мошеник, отиде при един чиновник и сочейки към мене, му каза, че още не съм стъпил на разпятието; но човекът, който бе получил нареждане да ме пусне, нанесе на негодника двадесет удара по плещите с бамбукова пръчка; след което никой не ме обезпокои с подобни въпроси.
На това пътуване не се случи нищо, което си струва да се отбележи. При благоприятен вятър стигнахме до нос Добра Надежда, където спряхме само колкото да се запасим с прясна вода. На 16 април пристигнахме благополучно в Амстердам, като загубихме само трима моряци по време на пътуването поради болест и един — четвърти, който падна в морето от фок-мачтата недалеч от гвинейския бряг. Скоро отплувах от Амстердам, за Англия с малък кораб, който принадлежеше на този град.
На 20 април 1710 година влязохме в пристанището Даунз. На другата заран слязохме от кораба и отново видях родната си страна, след като бях отсъствувал цели пет години и шест месеца. Тръгнах направо за Редриф, където пристигнах същия ден в два часа следобед и заварих жена си и семейството си в добро здраве.
Край на третата част.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ
ГЛАВА I
Авторът тръгва на път като капитан на кораб. Моряците правят заговор срещу него, държат го дълго време затворен в каютата му и го оставят на непознат бряг. Той потегля към вътрешността на страната. Описание на яхусите, чудновати животни. Авторът среща двама хоинъми
Живях у дома с жена си и децата си около пет месеца, щастлив и доволен, но човек никога не се научава да разбира кога му е добре. Оставих горката си жена бременна и приех едно много изгодно предложение — да стана капитан на „Адвенчър“, солиден търговски кораб от 350 тона. Тъй като бях вещ в мореплаването, а ми беше омръзнало да бъда корабен лекар, занятие, което обаче при случаи можех да упражнявам, взех на борда един опитен млад мъж, лекар по професия, на име Робърт Пюрфой. Отплувахме от Портсмът на седми септември 1710 година; на четиринадесети в Тенариф44 срещнахме капитан Пекок от Бристъл, на път за залива Кампече45, да сече тропически дървета, от които добиват черна боя. На шестнадесети ни раздели буря; след завръщането си научих, че корабът му потънал и никой не се спасил освен един каютен прислужник. Капитанът беше честен човек и добър моряк, но прекалено самонадеян, което и стана причина да загине — както е бивало и с други. Защото, ако беше следвал съветите ми, можеше и сега да си е жив и здрав сред семейството си, както съм и аз.