Към обед видях да идва към къщата някакво превозно средство, теглено като шейна от четири яхуса. В него се возеше стар кон, който, изглежда, беше благородник;
той слезе със задните си крака напред, тъй като сигурно си бе наранил левия преден крак. Идваше да обядва с нашия кон, който го посрещна много любезно. Обядваха в най-хубавата стая и ядоха овес, сварен с мляко, като второ ястие, което старият кон изяде стоплено, а останалите — студено. Яслите им бяха поставени в кръг в средата на стаята и разделени на няколко отделения, около които конете клечаха върху купчинки слама. В средата имаше голяма хранилка с ъгли, отговарящи на всяко отделение на яслите. Така че всеки кон и всяка кобила хапна много чинно и прилично собственото си сено и собствена порция каша от овес и мляко. Младите кончета се държаха много скромно; а господарят и господарката бяха много весели и внимателни към своя гост. Сивият кон ми заповяда да стоя до госта; той и неговият приятел надълго разговаряха за мен, както схванах по това, че непознатият често ме поглеждаше и повтаряше думата „яху“.
По една случайност си бях турил ръкавиците; като забеляза това, сивият кон изглеждаше озадачен; и със знаци на учудване сякаш искаше да разбере какво съм направил на предните си крака, три-четири пъти постави копитото си на ръцете ми, като че ли искаше да каже да направя така, че те да добият предишния си вид, което след малко сторих, като свалих и двете ръкавици и ги турих в джоба си. Това даде повод за нови разговори и аз видях, че присъствуващите са доволни от държането ми, добрите последици от което скоро почувствувах. Заповядаха ми да изрека малкото думи, които разбирах;
и докато обядваха, господарят ме научи как се казва овес, мляко, огън, вода и още някои неща; думи, които лесно произнасях след него, защото от младини ми се отдават езиците.
Като свърши обедът, конят-господар ме дръпна настрана и със знаци и думи ми даде да разбера колко е загрижен, дето няма какво да ям. На техния език овес се нарича „хлънх“. Изрекох тази дума два-три пъти; защото, макар отначало да бях отказал да го ям, като поразмислих, сметнах, че ще успея да направя нещо като хляб, който, заедно с млякото, ще ми стигне, колкото да оцелея, докато успея да избягам в някоя друга страна при създания от собствения ми вид. Конят веднага заповяда на една бяла кобила, прислужничка на семейството, да ми донесе доста много овес в нещо като дървен поднос. Стоплих овеса пред огъня и го търках, докато паднат люспите, като успях някак си да ги отделя от зърната; начуках ги и ги смлях между два камъка, после взех вода, направих зърната на тесто или на самун, който препекох на огъня и го изядох топъл с мляко. Отначало тази храна ми беше много безвкусна, макар да е широко разпространена в много части на Европа, но с време ми се видя поносима; и тъй като често в живота си съм бивал принуден да ям какво да е, това не бе първият опит, който правех, за да установя колко лесно се задоволяват естествените нужди. И не мога да не отбележа, че докато бях на този остров, никога не съм боледувал дори един час. Вярно е, че понякога успявах да хвана заек или птица с примки, направени от яхуски косми; и често събирах благотворни билки, които варях или ядях като салата с хляба; и от време на време, като необичайно събитие, избивах малко масло и изпивах суроватката. Отначало много ми липсваше солта; но навикът скоро ми помогна да се примиря с липсата на сол; уверен съм, че широката употреба на сол у нас е последица на охолния живот и първоначално тя е използувана само като средство, което ни кара да пием; с изключение на случаите, когато е необходима за запазване на месо при дълги морски пътешествия или в места, отдалечени от големи пазари. Защото е отбелязано, че никое животно освен човека не обича солта; колкото до мен, когато напуснах тази страна, много време мина, докато свикна да понасям вкуса на сол в храната си.