Няма защо да се спирам повече на това каква ми е била храната — тема, с която други пътешественици пълнят книгите си, като че ли за читателите представлява личен интерес дали се храним добре, или зле. Трябваше все пак да се спомене този въпрос, за да не помислят хората, че ми е било невъзможно да намеря прехрана цели три години в такава страна и между такива обитатели.
Привечер конят-господар заповяда да ми приготвят жилище; то беше само на шест ярда от къщата и разделено от обора на яхусите. Тук си взех малко слама и като се покрих със собствените си дрехи, спах много добре. Но скоро след това ми нагласиха по-хубаво жилище, както читателят ще чуе по-късно, когато говоря по-подробно за начина си на живот.
ГЛАВА III
Авторът проявява усърдие да научи езика, хоинъмът — неговият господар, му помага и го учи. Описание на езика. Няколко знатни хоинъми идват от любопитство да видят автора. Той накратко разказва на господаря си за своето пътешествие
Главната ми грижа беше да науча езика им, на който господарят ми (както ще го наричам отсега нататък) и децата му и всички слуги в неговия дом искаха да ме учат. Защото им се виждаше истинско чудо едно диво животно да проявява такива белези на разумно същество. Сочех всичко и питах как го назовават, а думата записвах в дневника си, когато оставах сам, и поправях лошото си произношение, като молех членовете на семейството често да произнасят думата. В тези занимания винаги с готовност ми помагаше дорестият кон, един от низшите прислужници.
Когато говорят, те изговарят през носа и гърлото и от езиците, които знам в Европа, техният език е най-близък до горнохоландски46, тоест германски; но е много по-изящен и изразителен. Император Карл V е изказал почти същото мнение, когато забелязал, че ако би заговорил на коня си, то щяло да е на горнохоландски.
Господарят ми беше толкова любопитен и нетърпелив, че прекарваше много часове от свободното си време да ме обучава. Бил убеден (както ми каза по-късно), че трябва да съм яху, но възприемчивостта, учтивостта и чистоплътността ми го изненадвали; това били качества, напълно противоположни на качествата на тези животни. Най-много го озадачаваха дрехите ми и понякога си разсъждавал дали не са част от тялото ми. Защото никога не ги свалях, преди семейството да заспи, и ги обличах сутринта, преди да се събудят. Господарят много искаше да разбере откъде съм дошъл, как съм се сдобил с онези белези на разум, които проявявах във всичките си действия, и имаше силно желание да чуе историята ми лично от мен, което се надяваше скоро да стане пред вид големия напредък, който отбелязвах в ученето и изговарянето на техните думи и изречения. За да запаметявам по-лесно, изписвах всичко, което научавах, с английската азбука и пишех думите заедно с превода им. След известно време се осмелих да си записвам в присъствието на господаря си. Голямо усилие ми струваше да му обясня какво правя; защото тамошните обитатели нямат и най-малката представа за книги или литература.
След около десет седмици бях в състояние да разбирам повечето му въпроси. А след три месеца можех да му давам сносни отговори. Извънредно любопитен беше да узнае от коя част на страната идвам и как са ме научили да подражавам на надарено с разум същество; защото забелязали, че яхусите (на които той виждаше, че досущ приличам в главата, ръцете и лицето, които единствено се виждаха), макар донякъде да изглеждаха хитри и да имаха силна наклонност към пакости, са най-неподатливи на обучение от всички животни. Отговорих му, че съм дошъл отвъд морето, от далечно място, с мнозина други, подобни на мене, в кух съд, направен от стъбла на дървета; че другарите ми ме принудили да сляза на този бряг и след това ме оставили да се справям сам както мога. Доста трудно ми беше, и то с помощта на много знаци, да го накарам да ме разбере. Той отвърна, че трябва да имам грешка или че съм „казал нещо, което не е така“, (Защото в техния език нямат дума, която да изразява лъжене или лъжа.) Той знаеше, че не е възможно да има страна отвъд морето, нито група говеда да могат да движат дървен съд накъдето си искат по водата. Убеден беше, че никой жив хоинъм не може да направи подобен съд, нито би го поверил на яхуси да го управляват.