Обясних му, че ми е много неудобно да чувам толкова често да ме назовава яху — омразно животно, към което изпитвам крайна ненавист и презрение. Помолих го да избягва тази дума, когато говори за мен, и да нареди на приятелите си, на които позволява да ме видят, както и на семейството си, да не я използуват. Също така поисках тайната, че имам изкуствено покривало на тялото си, да бъде известна само на него поне докато изтраят дрехите, които нося сега; а що се отнася до онова, което бе видял слугата му, дорестият кон, негова светлост би могъл да му заповяда да не го издава.
Господарят ми бе така любезен да се съгласи да изпълни всички тези мои молби; и така тайната бе запазена, докато дрехите ми започнаха да се износват и бях принуден да си доставя други с различни средства, за които ще спомена по-късно. Междувременно той настоя да продължавам най-усърдно да изучавам езика им, защото повече се учудвал на способността ми да говоря и разсъждавам, отколкото на външния вид на тялото ми, било то покрито, или не; и добави, че очаквал с нетърпение да чуе чудесата, за които обещах да му разкажа.
Оттогава той удвои старанията си да ме обучава; въвеждаше ме при всичките си гости и ги караше да се отнасят учтиво към мен, защото — както им бил казал поверително — от това щяло да ми се подобри настроението и съм щял да стана по-забавен.
Всеки ден, когато му се представях, освен грижите, които полагаше да ме учи, той ми задаваше няколко въпроса относно моята личност, на които отговарях, доколкото можех; и така той доби известна обща представа за мен, макар и много непълна. Досадно би било да разказвам за всички усилия, благодарение на които напреднах дотам, че да мога да водя един що-годе нормален разговор, но първите по-последователни и по-пълни сведения, които дадох за себе си, се свеждаха до следното: дошъл съм от много далечна страна, както вече се бях опитал да му кажа, с около петдесетина мен подобни; пътували сме по моретата в голям кух съд, направен от дърво и по-голям от къщата на негова светлост. Описах му кораба с възможно най-точните изрази; и с помощта на носната си кърпа показах как вятърът тласка кораба напред. Казах му как, след като се скарахме, те ме оставиха на този бряг, откъдето тръгнах да ходя, без да знам накъде отивам, докато той ме спаси от преследващите ме проклети яхуси. Той ме попита кой е направил кораба и как е възможно хоинъмите на моята страна да се оставят животни да ги управляват. Отвърнах му, че не смея да продължа разказа си, освен ако ми даде честната си дума, че няма да се обиди; и тогава ще му опиша чудесата, за които толкова често бях му обещавал да му разкажа. Той се съгласи и аз продължих; уверих го, че корабът бе направен от създания като мен, които във всички страни, където бях пътувал, както в собствената ми, са единствените ръководещи, надарени с разум животни; и че при пристигането си тук съм бил толкова изненадан да видя хоинъми да се държат като разумни същества, колкото той и приятелите му се учудиха, когато откриха известни признаци на разум у същество, което той благоволяваше да назове яху; на което признах, че приличам изцяло, но не можех да си обясня- изродената, животинска природа на яху. След това казах, че ако някога имам щастието да се завърна в родината си и да опиша това, което съм видял тук, всички ще сметнат, че „казвам нещо, което не е така“ и че съм съчинил цялата история; и въпреки най-голямото уважение, което изпитвам към него, семейството и приятелите му, пред вид обещанието, че няма да се обиди, трябва да му кажа, че моите сънародници не биха повярвали един хоинъм да е съществото, което властвува в тази нация, а един яху да е лишеното от разум животно.
ГЛАВА IV
Представата на хоинъмите за истината и лъжата. Господарят на автора не одобрява беседата му. Авторът дава по-подробни сведения за себе си и за злополуките по време на пътешествието му
Моят господар ме изслуша с израз на силно безпокойство; защото в тази страна толкова рядко се случва някой да се съмнява или да не вярва на онова, което му казват, че местните жители не знаят как да се държат при такива обстоятелства. Спомням си честите разговори с господаря ми относно човешката природа в други части на света;
като имах повод да говоря за „Лъжата“ и „невярно представяне на нещата“, нему беше много трудно да схване какво искам да кажа; макар в други отношения да беше извънредно проницателен в преценките си. Ето как разсъждаваше той: „Речта ни служи, за да се разбираме един друг и да получаваме сведения за факти; а ако някой «каже нещо, което не е така», тези цели няма да бъдат постигнати; защото тогава не може да се каже, че аз ще го разбера; и той не само не ми е дал сведения, но ме оставя в положение, по-лошо от незнание; защото ме кара да вярвам, че нещо е черно, когато е бяло, и е късо, когато е дълго.“ Ето това бяха всичките му представи за умението да се лъже, което човешките същества така отлично разбират и така повсеместно практикуват.