Учудих се още повече, когато чух силен удар откъм коридора, последван от втори удар и трясък на сцепено дърво.
4.
Последваха нови удари и трясъци, не толкова яростни, сякаш неканеният гост разчистваше треските от дупката, която бе пробил във вратата. После чух да се отключват бравите и си представих как е промушил ръка през дупката, за да ги достигне.
Не че висях и чаках да видя дали съм прав. В интерес на истината още щом чух първия удар, се покатерих на тавана и сега бързах да плъзна капака обратно на мястото му, колкото се може по-тихо. Светлината от спалнята проникваше през страничните процепи на капака, но бях съвсем сигурен, че съм го сложил както трябва. Много скоро щях да разбера дали греша.
Осветих тавана с фенерчето, колкото да се уверя, че тялото ми лежи върху напречните греди, а не върху изолацията и шперплата отдолу. После изгасих фенерчето и зачаках.
Вратата на апартамента се отвори и някой влезе вътре. Спря се за миг, вероятно изненадан, че лампата свети и се почуди дали не трябва да почука първо.
— Ехо?
Беше мъж и звучеше като холандец. За миг ми хрумна, че бих могъл да отговоря и че може би само звукът от гласа ми щеше да го накара да побегне. После реших, че трябва да разкарам подобни глупави идеи дори от последната клетка на мозъка си.
Чакахме, неканеният гост и аз, и когато той най-сетне реши, че апартаментът е празен, както беше предполагал първоначално, тръгна в моята посока, шумът от стъпките му отекваше в гредите, върху които се мъчех да пазя равновесие.
Явно отписа малката втора спалня толкова бързо, колкото и аз бях сторил това и после се запъти към голямата спалня и спря само на няколко метра под мен. Дали не бях забравил нещо долу? Едва ли. Всъщност бях сигурен, че не съм. И бях оставил завивките и матрака така, както ги бях заварил, капакът на раклата също беше затворен. Съществуваше обаче вероятността да съм съборил прах, докато претърсвах тавана и да се е образувала уличаваща купчинка на пода отдолу, но това не беше кой знае колко вероятно, пък и на неканения гост щеше да му е нужен орлов поглед, за да забележи посипаната прах от другия край на стаята.
Споменах праха, защото беше възможност, макар и доста невероятна, която бях разиграл в един от ранните си криминални романи. Героят на поредицата ми Фолкс се беше промъкнал във вентилационната система на една берлинска художествена галерия с намерението да изчака затварянето й, след което да се спусне с въже и да открадне една картина. За беда случайно събори някакви боклуци през решетката точно пред бдителния възрастен пазач. Пазачът погледна подозрително нагоре и Фолкс, на когото доста му сечеше акълът, започна да драска с нокти по вентилационната шахта. Импровизацията му на плъх беше достатъчно убедителна, за да накара пазача да изтръпне, но не виждах как това щеше да ми помогне в дадената ситуация.
Какво, по дяволите, правеше той тук?
Предпазливо сведох глава и притиснах ухо до капака. Но това ни най-малко не ми помогна — изглежда само увеличи шума от кръвта, нахлула в ушите ми. Опитах се да надникна през малката пролука в края, но успях да видя само неясна светлина. Изправих се и се заслушах отново, напрягах слух, за да заглуша думкането на сърдечния си ритъм. Чух някакво раздвижване, макар че не бях сигурен точно какво. Доколкото можех да предположа, претърсваше леглото, защото какъв шум можеше да вдигне подобно действие? Със сигурност нямаше да е силен.
Пуф!
Прозвуча така, сякаш матракът падна на пода, като че ли неканеният гост го беше вдигнал, за да претърси отдолу. Още стъпки. Бавно скърцане и тихо тупване. Предположих, че претърсва раклата. Не й отдели много време. После го чух как плъзга раклата по пода, вероятно за да провери дали няма нещо под него, виж аз не бях се сетил за това, миг по-късно чух продължителни звуци от умишлено раздиране. Това ми бе ясно — разрязваше завивките на леглото, което означаваше, че има нож.
Ножът не беше приятна новина. Искам да кажа, кой носи нож, ако не е от типа хора, готови да го използват? Представих си обезобразен едноок скитник, който прехвърля ножа от едната ръка в другата, направо го сърби да порне злочестия крадец, озовал се по една случайност скрит на мразовития таван над главата му.
Вероятността да ме открие обаче беше малка, а дори и да го направеше, винаги имаше шанс да успея някак си да го придумам да ме пусне. Бях успявал и преди. Веднъж една собственичка ме бе спипала как доволно прибирам в джоба си най-хубавото от среброто й и бях успял да се измъкна, забаламосвайки я с приказки каква чудесна колекция притежава.