— Така би трябвало да е — съгласих се, като скицирах куфара върху бележника си, после го задрасках и го промуших с химикалката си за всеки случай. — Но защо имам чувството, че ако реша тази, ще изникне нова засечка.
— Възможно е. Но колко скучно щеше да ни бъде без подобни засечки?
— О, не знам. Списъкът с бестселъри? Церемонии по награждавания? Цветни притурки?
— Ще стане, Чарли.
— Да, добре. Само да измисля как да преместя куфара от полицейския склад за веществени доказателства в апартамента, без да издам кой е убиецът.
— Може куфарът да е бил с колелца?
Усмихнах се и метнах химикалката встрани.
— Да, или може би съм пропуснал да спомена в Осма глава как Никълсън е натрупал парите си, като е изобретил машина за телепортиране.
— Моята идея повече ми харесва.
— Винаги така казваш.
— Както и да е — отвърна Виктория, като ме дари с една от по-театралните си въздишки, — как е Амстердам?
Въздъхнах на свой ред. Добра въздишка се получи, така че я повторих.
— Холандска му работа — отвърнах й, след като спрях да се възхищавам на вокалните ни способности.
— Леле! — отвърна тя. — Да знаеш, че точно заради това се съгласих да те представлявам — заради удивителните ти умения да описваш разни неща.
— Искаш лалета, дървени обувки и вятърни мелници?
— Има вятърни мелници в града?
— Видях няколко.
— И холандците ходят с дървени обувки?
— Туристите купуват дървени обувки. В мига, в който видя холандец да кара колело с дървени обувки, се махам оттук.
— Но засега оставаш там?
— Ами, зависи — отвърнах й аз.
И тогава й разказах за последното си изпълнение; за Американеца и маймунките, за баржата, апартамента, другия крадец и за ослепителната блондинка и полумъртвия янки накрая. Докато й обяснявах всичко подробно, Виктория слушаше, почти без да ме прекъсва — това беше едно от нещата, които най-много харесвах у нея. Всъщност способността й да изслушва до най-малки подробности поредната гадост, в която апашките ми наклонности ме бяха забъркали, откакто говорихме за последен път, ставаше особено ценен в съчетание с умението й с лекота да открива дупките в сюжета и навика да задава точните въпроси в точното време, което и направи в мига, в който стигнах до края на историята си.
— Значи Американеца не е умрял?
— Не още — отговорих й аз. — Обаждах се в болницата тази сутрин, казаха, че бил в кома.
— Казаха ти го просто така?
— Е, не, първо трябваше да обясня, че съм личният лекар на господин Майкъл Парк.
— И те ти повярваха?
— Беше сестра. Мисля, че не беше наясно с процедурите. Пък и може акцентът да ми е помогнал малко.
— Хм… Чакай малко, как разбра името на Американеца?
— Пишеше го върху пътническите чекове, които открих в куфара — отвърнах. — А и в криминалните хроники на вестниците.
— Вече можеш да четеш на холандски?
— Случаят е отразен в „Интернешънъл Хералд Трибюн“.
— О! Мислиш ли, че е важна клечка?
— Не знам. Може би. Или пък са нямали за какво друго да пишат и мистериозният побой над един янки в холандски бордей е привлякъл вниманието на редактора.
— Нарекли са го бордей?
— Да, макар че според мен си беше просто мизерна квартира в доста колоритен квартал.
— В който основният цвят е червено.
— Точно така — казах, като вдигнах поглед от бюрото си и се зазяпах в потрепващите листа на дървото пред прозореца ми. — Забелязах, че много от бордеите използват обикновени бели флуоресцентни светлини. Макар че електриково синьото също доста се котира.
— Направил си проучване?
— Давам ти малко описания, нали много ги обичаш.
— Супер — рече тя и си представих как се ухилва. — Но дай да се върнем на фигурките с маймунки — още ли са у теб?
— Двете, които откраднах, да. Потърсих третата в куфара на Американеца, но я нямаше.
— Мислиш, че мъжете, които са го пребили, са я взели?
— Би било логично.
— И после, когато са се прибрали, са открили, че техните фигурки са изчезнали.
— Така предполагам.
Тя замълча, помъчи се въпросът, който всъщност искаше да зададе, да прозвучи съвсем небрежно:
— Чарли, според теб колко може да струват тези фигурки?
— Представа си нямам — отвърнах. — Ако ги видя на място, което ограбвам, ще ги подмина като боклуци.
— Явно не са боклуци.