— Така изглежда. Искам да кажа, никой няма да пребие човек така само за кеф, едва ли.
— Да не забравяме, че според теб е бил изтезаван.
— Така ли казах? О, имаш предвид счупените пръсти. Да, не знам защо са го направили.
— Е — отвърна Виктория, — хората обикновено прибягват до мъчения, когато искат информация, нали така? Освен ако не са садисти, де, но случаят не е такъв, защото са се задоволили с пръстите на едната ръка. Което означава, че или Американеца им е казал онова, което са искали да чуят или че са разбрали, че няма да им каже нищо.
— Или пък нещо им е попречило. Или уплашило. Сигурно има поне още хиляда други обяснения. И никога няма да узнаем нито едно от тях.
— Да — рече тя, звучеше разочарована. — Но да предположим, че им е казал това, което са искали да узнаят, може да им е съобщил името ти, нали?
— Възможно е.
— Повече от възможно?
— Честно ли? Не ми се вярва. Искам да кажа, изобщо не са имали причина да питат за мен. Доколкото разбирам са търсили третата фигурка. Не са знаели, че Американеца ме е наел, за да открадна техните фигурки същата нощ. Така че щом им е казал къде е третата фигурка, не е имало нужда да му задават повече въпроси.
— Вероятно си прав.
— А и да не забравяме, че не са идвали да ме търсят.
— Правилно. Обаче има и още нещо, Чарли. Мъжът с ножа, който е проникнал с взлом в апартамента след теб — той как се вписва в цялата история?
— И аз това се питам. Но ми хрумна нещо — нали първо отказах на Американеца? Надявал се е, че въпреки това ще свърша работата, и е бил прав, но не е бил сигурен. Да кажем, че на другия ден се е притеснил и е наел някой друг набързо — някой, който не е имал, както той го нарече „моя талант“.
— Което си е така. Защото е използвал чук, за да влезе вътре и е оставил кочина след себе си.
— Чук или нещо подобно, но следиш логиката ми. Освен това търсеше същото, което и аз, защото започна от възглавницата.
— И е знаел, че трябва да си тръгне преди десет.
— Именно.
Виктория замълча и започна да си тананика, докато обмисляше теорията ми. Почесах се по ухото, докато чаках развръзката.
— Ако си прав — рече тя, — Американеца е поел страхотен риск. Представи си, че двамата се бяхте засекли.
— Че ние се засякохме! Предполагам обаче, че от негова гледна точка, а и като знам какво се е случило с него по-късно, е трябвало да се подсигури, че някой ще му вземе фигурките.
— Така е. Хей, знаеш ли какво си можел да направиш? Да се върнеш обратно в кафенето, след като си открил Американеца, за да видиш дали някой друг не го чака.
— Да, но се сетих чак на другия ден. Едва ли обаче щях да мога да го направя. Ами ако полицията е завела Марике до кафенето? Мисля, че е много вероятно кафето да е нейно или поне да живее над него. И да предположим, че тя ме види да чакам там и ме издаде на полицията. Малко вероятно, но можеше и така да стане.
Виктория не отговори. Умът й беше тръгнал по друга следа, проверяваше други идеи. Изчаках я да приключи с мисленето и когато проговори отново, направи го с известно колебание в гласа, сякаш току-що й беше хрумнало нещо ужасно, но не искаше ненужно да ме тревожи.
— Чарли, ами ако мъжете са пребили така Американеца, защото вече им е бил казал това, което са искали да разберат? Ами ако в крайна сметка им е съобщил името ти и те просто са си довършили работата?
— Започвам да се депресирам.
— Не мислиш ли, че трябва да се махнеш оттам? Искам да кажа, довърши си книгата, но тези мъже ми се струват опасни.
— Не само така ти се струва. Но книгата още не е завършена и не съм готов да напусна Амстердам. Тук ми харесва.
— Ясно. Като прибавим и момичето.
— Моля?
— Блондинката, Чарли. Не мисли, че не забелязах колко време отдели да ми я описваш.
— Марике? О, тя е доста привлекателна. Но се надявах, че не съм чак толкова прозрачен.
— Хайде, поредната девойка в беда? Падаш си по тези работи.
— Така ли? Слушай, Вик, ако искаш да знаеш истината, мина ми през ума, че Американеца може да е казал нейното име на мъжете. Но това наистина не е моя грижа. Имам чувството, че тя е знаела в какво се забърква.
— Има и още нещо, нали?
— Ами моите двайсет хиляди евро. В крайна сметка свърших работата, за която ме бяха наели. Но ако Американеца не оживее и не си ги получа, аз така и така вече имам двете фигурки. Може би ако успея да открия и третата…
— Чарли…