Станах от масата, протегнах ръце и крака, след което се запътих към ъгъла на стаята. Помещението се оказа квадратно. Дванайсет крачки всяка страна. Точно се канех да ги премеря в педи за по-сигурно, но вратата се отвори, преди да успея и Бургграве и жената влязоха отново.
— Господин Хауърд — започна жената, като подпря ръце върху хълбоците си. — Аз съм детектив-инспектор Ример. Госпожица Ван Клееф току-що ни даде писмени показания. Кълне се, че сте били с нея в „Кафе де Бруг“ четвъртък вечерта. Казва, че сте били при нея цялата вечер. Вярно ли е?
Бургграве понечи да каже нещо, но детектив-инспекторката го прекъсна с едно махване на ръката. Обърна се към мен, за да чуе отговора ми. Замислих се за миг и след това предпазливо кимнах с глава.
— Тогава може да си вървите — каза тя. — Полицията на Амстердам-Амстеланд ви благодари за сътрудничеството.
Навън, на паркинга, двамата с Ръдърфорд си стиснахме ръцете и се сбогувахме.
— Само за мое сведение — попита Ръдърфорд, докато оправяше сакото и вратовръзката си, — коя е госпожица Ван Клееф?
— Откъде да знам, по дяволите.
— Но…
— Не се тревожи за това — успокоих го, като го потупах по рамото и махнах едно мъхче от сакото му. — Свърши ми чудесна работа вътре, Ръдърфорд. Оправда доверието в професията ти.
— Радвам се, че мислиш така.
— Да, така мисля. Даже искам да ти дам нещо дребно в знак на признателност.
Бръкнах в джоба на палтото си и извадих кафявия плик, който дежурният полицай ми беше върнал. Извадих шестте хиляди евро от плика и сложих пачката в ръката му.
— Наистина няма нужда — отвърна той, като алчно погледна към парите. — Не свърших кой знае каква работа.
— Глупости — рекох аз и стиснах ръката му. — Свърши повече от достатъчно. Но ако се чувстваш малко неудобно, какво ще кажеш да го наречем предплата? Имам чувството, че може отново да имам нужда от услугите ти.
Ръдърфорд прокара език по месестите си устни.
— Малко допълнително пари никога не са излишни, скъпо момче. Но трябва да обещаеш, че ще се обадиш, ако имаш нужда от мен. Имаш ли телефона ми?
— Имам го. Желая ти приятен ден, Ръдърфорд.
— На теб също, скъпо момче. На теб също.
13.
Понеже предишната нощ не бях спал, първото нещо, което направих, след като се разделих с Ръдърфорд, беше да намеря най-близкия магазин за цигари и да си купя един пакет. Запалих веднага и изпуших първата, а след това и втората цигара чак до филтъра. След това се върнах обратно в магазинчето и си купих талон трамвайни билети. Имаше спирка точно пред магазина и изчаках само няколко минути, докато трамваят с три вагона пристигне. Качих се, продупчих два от билетите и пропътувах краткото разстояние до Лейцеплейн. От Лейцеплейн тръгнах на изток, покрай претъпканите с туристи барове, ресторанти и казиното на брега на канала и влязох през входа на Вонделпарк.
Макар и в делничен следобед през зимата, паркът беше доста оживен. Хора на ролкови кънки и ръждясали велосипеди се стрелкаха покрай мен, двойки се разхождаха ръка за ръка, младежи седяха скупчени върху раниците си и пушеха цигари със сладникав аромат, покрай мен се изреждаше обичайният парад от откачалки — едно момиче си беше пробило лицето с безброй метални нитчета, а мъжът, който вървеше до нея, беше излязъл на студа само по мрежест чорапогащник и кожен бандаж.
Завлякох уморените си кокали чак до Синята чайна и седнах на една маса отвън, настаних се на плетения пластмасов стол и си поръчах кафе „Веркеерд“. Изпуших още няколко цигари и изпих кафето, като оставих кофеинът, никотинът и леденият вятър да победят умората и паренето в очите ми. После си поръчах второ кафе, седях и си го пиех, изпуших още една цигара, докато накрая студът и никотинът ми дойдоха в повече — зарових ръце в джобовете и продължих разходката си.
Направих пълна обиколка на парка, отне ми близо час. Пръстите на краката ми също вече започваха да усещат студа и носът ми беше изтръпнал. Умът ми обаче се бе прояснил, едва ли щях да се разсъня повече от това. Затова се насочих право към един страничен изход на парка и след това към друга трамвайна спирка, където продупчих още два билета и се придвижих с трамвая колкото може по-близо до „Кафе де Бруг“.