Не зная как съм заспал, но наистина успях да подремна, макар и за кратко. Събудих се от игличките в ръката си. Беше изтръпнала и започваше да пулсира. Стиснах зъби и се преборих с болката и спазмите в целия си гръден кош, докато се мъчех да се изправя отново. Но не можех да го направя. Ъгълът беше прекалено неудобен. Забих чело в пода и опитах да се надигна леко, за да може кръвта да се върне отново в ръката ми. Помогна малко, но ужасно ми се искаше да протегна и разтърся ръката.
— Хей — провикнах се, нотката на страх в гласа ми ме изненада. — Хей, боли ме ръката. Моля ви. Наистина ме боли.
Чух шум от стъпки навън в коридора.
— Моля ви — продължих. — Поне ми помогнете да се изправя. Изтръпнала ми е ръката.
Видях сянката на пода до прага на стаята, но тя не се приближи.
— Моля ви, умолявам ви. Развържете ми ръцете. Нека да ги протегна. Моля ви.
Ново суетене, само че този път сянката се отдалечи. После лампата в коридора угасна и не след дълго започнах да вия и да се проклинам. Можех да млъкна, да се отчая, но вместо това се вбесих. Псувах, скърцах със зъби и започнах да се мятам насам-натам със стола, като изкрещявах всеки път, щом ме заболеше от раните, което ставаше често, докато някак си успях да се преметна така, че да легна на другата си ръка. Лежах така, един бог знае колко време, с лице, притиснато към прашния под, дишах на пресекулки, гръдният ми кош пулсираше болезнено от време на време и раната на тила ми се превръщаше в източник на ужасно главоболие, докато най-накрая Здравеняка и Слаботелесния не се върнаха обратно в стаята и не се изправиха отново над мен.
— Ставай — нареди ми Здравеняка.
— Не мога.
Той махна нетърпеливо на Слаботелесния и двамата заедно ме изправиха и вдигнаха стола отново на крака. Представа нямах кое време е, макар че нещо ме караше да си мисля, че вероятно е късно през нощта или рано сутринта. Слаботелесния изглеждаше уморен и изтощен, така че вероятно бях прав. Във всеки случай наистина нямаше никакво значение.
— Разкажи ни за Американеца — нареди ми Здравеняка.
Премигнах, опитах се да си събера ума и да приведа мислите си в някакъв ред.
— Името му беше Майкъл Парк — започнах аз, опитвайки се да раздвижа челюстта си и да оближа устни. Киселият гаден вкус още беше там.
— Току-що беше излязъл от затвора. Бил е осъден за…
— Да, да. Кажи ни откъде го познаваш.
— Нае ме. Да открадна маймунките от вас. Докато вечеряхте заедно.
— Лъжеш — каза той и замахна с ръка назад, сякаш искаше да ме удари.
— Не — отвърнах и се дръпнах. — Това е истината, наистина. Каза, че му имате доверие. Но уреди да вечеряте така, че да мога да открадна фигурките. Каза ми къде живеете и къде ги държите.
Той бавно свали ръка.
— Защо го е направил?
— Не знам. Но щеше да се махне от Амстердам веднага щом му ги дам.
— Той ли ти го каза?
— Да, и аз му повярвах.
Здравеняка се замисли върху това, което му бях казал, а Слаботелесния не го изпускаше от очи, подобното му на плъх лице потрепваше, а дългите ръце висяха отпуснато отстрани. Слаботелесния хич не ми харесваше. Със Здравеняка можех да разговарям, но имах чувството, че Слаботелесния няма мозък, за да се разбера с него. Изглеждаше нервен, вечно на ръба, макар че имах чувството, че си е такъв по характер, а не взима наркотици.
— Както и да е — започнах, опитвайки се да накарам Здравеняка да говори, — какво значение има това за вас? Майкъл е мъртъв и вие имате трите маймуни.
Здравеняка наведе глава и присви отново рамене, сякаш се стягаше за нещо и този път наистина си помислих, че може да пристъпи напред и да ме удари. Пое си дълбоко въздух, огромният му гръден кош се вдигаше и спускаше, докато ръцете му се стягаха в юмруци отстрани. Виждах го как ги стиска, кожата на кокалчетата му започна да побелява.
— Защо казваш това за маймунките?
— Изглежда очевидно. Откраднали сте фигурката на Майкъл. Затова сте го пребили — за да ви каже къде е. Сега си върнахте и двете, които ви бях откраднал.
— И по-рано каза, че сме го убили. Не е вярно.
Слаботелесния нервно поклати глава.
— Ако вие не сте го убили, тогава кой?
— Ти — рече Здравеняка. — Затова полицията те арестува.
— Беше грешка.
— Още една грешка — изви глава първо на една страна, после на другата. — Полицаят, който те арестува, Бургграве, той не прави грешки.