Спуснах се върху тоалетното казанче, оттам на пода в банята. Помещението тънеше в мрак и ми трябваше известно време, за да се ориентирам опипом, докато намеря ключа на лампата и включа слабата крушка, която висеше от тавана. Точно пред мен още стояха размазани по белия порцелан на ваната засъхнала кръв, кичури коса и вероятно кости от черепа, просмукваха се в пожълтелите плочки и тъмния цимент на стената. Някак странно беше обаче, че тялото му също не беше тук. Като изключим кървавите следи, трудно можех да повярвам, че се намирам насред местопрестъпление. Не знам какво очаквах — рисунки с тебешир или следи от работата на криминолозите може би — но ги нямаше. Почудих се колко време трябва да мине, преди да разрешат на собственика да почисти ваната и после се замислих дали той въобще щеше да си направи труда. Може би гарсониерата щеше да се превърне в поредното празно жилище с незаконно настанили се хора в Амстердам.
Стига толкова. Не мислех, че ще открия в банята това, което търсех, а и не ми се искаше да преравям всичко, за да го открия, но спрях колкото да вдигна капака на тоалетното казанче и да надникна вътре. Върху застоялата вода плуваше прозрачно найлоново пликче с няколко грама бял прах като безжизнена медуза, но нямаше нищо друго необичайно. Сложих обратно порцелановия капак и влязох в тясната стая, като светнах лампата на вратата.
И стаята си беше същата като преди, макар че куфарът на Майкъл го нямаше и сега върху сгъваемата кухненска маса имаше напечатан жълт лист, който приличаше на полицейски формуляр. Застанах по средата на стаята с ръце на хълбоците и огледах интериора, питайки се откъде да започна и колко време щеше да ми отнеме. Опитвах се да се поставя на мястото на Майкъл, чудех се какво ли бих направил аз, ако живеех тук. Осъзнах, че съм пропуснал обстоятелството, че и Майкъл беше крадец. И ако приличаше изобщо на мен, щеше да държи ценностите си там, където повечето хора, особено безпринципните крадци, няма да се сетят да погледнат. Бях скрил шперцовете си зад страничния панел на ваната си, двете фигурки на маймуни в кутия за прах за пране и теорията ми беше, че Майкъл може да е направил същото. Ако беше толкова добър, колкото твърдеше Пиер, третата маймунка вероятно изобщо не беше напускала апартамента му, независимо колко убийци, полицаи и експерти бяха ровили из него.
Това беше на теория. Сега бях отново в гарсониерата и ми беше трудно да си представя къде може да беше скривалището му. Беше толкова тясно, почти нямаше мебели, че възможностите бяха ограничени. Започнах с очевидното, издърпах чекмеджетата от скрина до леглото и претърсих празнините зад тях. После обърнах чекмеджетата наопаки и проверих долната им страна. Нямаше нищо друго, освен валма прах и боклуци, така че ги върнах обратно и дръпнах леглото от стената. Имаше метална рамка и никакви видни отвори, където да може да се скрие нещо. Опипах около одеялото и чаршафите, после вдигнах матрака и претърсих и под него. Когато не открих нищо, пуснах матрака, натиснах го тук-там, като хирург, който опипва за херния, след което се отказах и насочих вниманието си към кухненския ъгъл.
Сгъваемата кухненска маса и столовете не ставаха, но разклатих газовата бутилка, за да проверя има ли газ в нея, след което насочих джобното си фенерче към гърба на малката печка. Открих миниатюрен свят от изгорели трохи и почернели парчета от един господ знае какво, но нищо съществено. Изправих се с ръце на хълбоците и погледнах към алуминиевата мивка. Възможно бе да е скрил нещо в пластмасовата U-образна тръба под нея, но беше малко вероятно, така че засега оставих тръбата. Погледнах нагоре и забелязах псевдомраморната фасунга. Фасунгата беше направена от непрозрачен материал и много вероятно беше да има нещо вътре. Преместих един от кухненските столове, качих се върху него и тъкмо се канех да я развъртя, когато чух как входната врата на кооперацията се отваря, после затваря, и шум от стъпки по стълбището отдолу.
Стъпките бяха премерени, сякаш човекът, на когото принадлежаха, не бързаше да стигне там, накъдето се беше запътил. Огледах се из стаята, чудех се дали имам време да върна всичко, както го бях заварил, но знаех, че не бих могъл да го направя, без да вдигна много шум. Вместо това развих фасунгата и разхлабих горещата крушка, така че стаята потъна в мрак и собственикът на стъпките нямаше да види, че свети под входната врата на гарсониерата. Докато се опитвах да пропъдя многоцветните шестоъгълници, които се бяха образували пред очите ми и се мъчех да не обръщам внимание на миризмата на изгорял найлон от ръкавиците за еднократна употреба, опипах слепешком вътрешността на фасунгата, докато не се уверих, че вътре няма нищо.