Междувременно стъпките се приближиха. Едва ли някой полицай щеше да проверява апартамента толкова късно през нощта, помислих си аз, но нямаше как да съм сигурен, а и винаги можеше някой да се опита да влезе, без да има изрядни правни основания. Стегнах се и се подготвих да побягна при първото докосване на ключалката, пръстите на краката ми се бяха свили в маратонките и умът ми вече репетираше скока към банята. Стъпките се приближиха още по-близо, след което чух изскърцването на хлабава дъска на площадката точно пред вратата. Последвалата тишина продължи сякаш цяла вечност. Беше толкова тихо, че чувах скърцането на капачките на колената си. Цялото ми тяло изстина, после, преди да се усетя, ме обля гореща вълна. Сдържах дъха си, доколкото можех, но се страхувах, че тупкането на сърцето ми може да е толкова силно, че да ме издаде. Всичко това взе да ми идва малко в повече, и бях на косъм да се втурна към прозореца, когато накрая, за голямо мое облекчение, стъпките продължиха и аз чух отмерени крачки по стълбите към горния етаж. Или човекът, на когото принадлежаха стъпките, беше пиян и се клатушкаше бавно нагоре, или беше стар и се нуждаеше от почивка, или просто беше достатъчно любопитен, за да спре пред апартамента, където някой беше убит наскоро, но важното беше, че нямаше да влезе при мен. Изчаках, докато стъпките престанаха да се чуват и после завъртях фасунгата обратно, извърнах поглед от крушката и я завих отново.
Слязох от стола, извадих си отвертката и незабавно развъртях ключа на лампата на стената. Проверих празнината зад ключа, после направих същото и с контактите, сложени на пода, близо до мивката. Никаква полза. Монтирах контактите обратно по местата им. След което реших да вдигна килима и да проверя дъските. Сценарият беше малко вероятен. Ако Майкъл трябваше да вземе маймунката набързо, дъските не вършеха работа. Имаше възможност, разбира се, но не ми се понрави и реших да я оставя за последно. Колкото и да ми се искаше да я избегна, банята изглеждаше по-вероятна.
Първо проверих страничния панел на ваната, в случай че наистина бяхме на една и съща вълна. Махането му се оказа доста трудно. Една от главите на винтовете беше смачкана и панелът беше завинтен под странен ъгъл, така че доста се озорих, докато го извадя, много ясно, че не биваше да си правя труда. Панелът скриваше единствено долната част на пластмасовата вана и металните тръби, а нямаше да тръгна да се занимавам с водопровода.
Нямаше закачалка за кърпи, нито стойка за душ в банята, пък и дори да имаше, маймунката май беше прекалено голяма, за да се побере в нещо подобно. Проверих пластмасовата поставка на четката за тоалетна и открих само жълтеникавокафява утайка в съдината отдолу. Светлината над главата ми идваше от една гола крушка, нямаше нито аптечка, нито шкаф за дрехи.
Огледах отново кървавата сцена във ваната, обезцветения порцелан и плочките и изтръпнах. Беше нещо съвсем дребно, но металната запушалка на преливника ми се наби на очи. Извадих отново отвертката си и с нея много внимателно извадих запушалката от ваната, без да си изцапам ръцете със засъхналата кръв и парчетата кожа наоколо. Вътре нямаше гумено уплътнение, което да я държи и тя изскочи право в дланта ми без никакъв проблем. Още нещо се показа с нея. От вътрешната страна имаше залепено найлоново пликче. Дръпнах пликчето и то веднага излезе от канала. Беше съвсем сухо, но миришеше доста гадно. Разклатих го, отворих го и извадих съдържанието му. Не беше липсващата маймунка — беше нещо много по-интересно.
24.
Докато успея да върна всичко там, където го бях заварил и да се провра през прозореца на банята обратно на плоския покрив, беше почнало да се зазорява и навън валеше слаб дъжд. Прибрах си сака от скривалището и хвърлих ръкавиците в кофата за боклук, после я бутнах пак там, където си беше, и се запътих да търся място, на което да събера мислите си.
Открих едно кафене наблизо, на няколко пресечки разстояние в посока към канала Сингел. Собственикът, който току-що отваряше, погледна към измъченото ми изнурено лице и ме пусна да му направя сефтето с първото кафе. Изпих го, седнал до гравираната витрина, като греех ръце около чашата и си мислех за събитията, които ме бяха довели дотук, където се намирах сега. На масата пред мен беше листът, който бях открил, сгънат в канала на Майкъл. Беше фотокопие на документ и не беше идеално, но вършеше работа, колкото да ми каже за какво е било предназначено. Отпивах от кафето и чаках кофеина да стигне до сивите ми клетки и да ми помогне да осмисля значението на това, което бях открил, като междувременно слушах тракането на посудата, която собственикът вадеше от миялната машина, докато продължаваше да се подготвя за настъпването на новия ден.