Бръкна за втори път под тезгяха, извади една велурена кърпа и я разстла върху тезгяха. После взе двете ми маймунки, постави ги внимателно върху велура и преди да успея да я спра, вдигна малкото чукче във въздуха и го стовари силно върху едната, после върху другата фигурка с рязко силно движение, което мигновено превърна маймунките в малки късчета гипс и прахоляк.
Ахнах и протегнах ръка с отворена уста, но когато очите ми огледаха внимателно щетите, за пръв път ужасът ми внезапно беше заменен с първите проблясъци на разбиране. Сред парченцата гипс блестеше малък метален предмет. Пристъпих по-близо, разчистих с пръсти гипса и го взех. Предметът беше ключ, не по-голям от тези, с които се заключваха куфарите и сред останките от втората маймуна имаше още един. Двата ключа имаха един и същ китайски йероглиф, гравиран отгоре. Взех ключовете в ръка и ги изучих върху дланта си. Значи беше вярно — маймунките не струваха нищо — за това обаче, което беше вътре в тях, си струваше да убиеш човек. Докато държах ключовете високо и се чудех колко чисти и лъскави бяха, въпреки гипса, в който бяха излети, момичето вдигна капака на тезгяха и ми махна с ръка да я последвам. Тръгнах подире й, тя ми се поклони още веднъж, преди да направи крачка встрани и да помоли един от костюмираните сумисти да ми вземе чантата и да я претърси, докато партньорът му претърсва мен. Този, който ме претърсваше, не откри нищо интересно, но приятелят му извади пистолета от сака и му го показа. Огледаха ме внимателно, сякаш от нов ъгъл, повдигнах рамене колкото се може по-небрежно и после видях как те сръчно изпразниха пълнителя, прибраха пистолета обратно в сака ми и го сритаха в ъгъла. Когато свършиха, момичето ми направи знак да я последвам към една обикновена бяла врата в дъното на помещението. Точно това направих и двамата здравеняци се подредиха в редичка след нас, така че се отправихме групово към вратата, вероятно изглеждахме досущ като странна делегация от далечна планета от някой фантастичен сериал.
От другата страна на бялата врата имаше малък вестибюл, а след него масивна метална врата с кръгло колело отгоре. Металната врата беше по-широка и по-висока от нормална врата и изглеждаше направена от много лъскава стомана. Беше врата, която по-скоро очакваш да откриеш във Форт Нокс или на входа на свръхмодерно противоатомно скривалище. Отстрани, до вратата, имаше плосък екран и аз гледах безмълвно как момичето допря ръката си до него и как екранът проблесна ослепително срещу фината й длан, също като фотокопирна машина. Последва силно изщракване и вратата леко поддаде навътре. Момичето кимна към сумиста от дясната ми страна, той пристъпи напред, завъртя колелото и я отвори широко.
Това, което видях зад вратата, беше достатъчно, за да спре дъхът ми. Тук, на първия етаж на обикновената на вид сграда в Амстердам, имаше трезор, с който всяка първокласна банка би се гордяла. Сейфове, разположени в редици един върху друг, заемаха цялата дължина на стаята, оформяха коридор, осветяван от примигващата светлина на флуоресцентните лампи. Сейфовете бяха изработени от метал, подобен на този на вратата и блестяха на светлината, сякаш никога не бяха докосвани с пръст. Бяха поне триста, натъпкани един до друг и в стаята нямаше нищо друго, освен сейфовете и лампите, дори прозорец нямаше. Обърнах се да погледна към момичето и тя внимателно взе ключовете от ръката ми и ме поведе към центъра на металния коридор пред нас.
Малко след средата на коридора момичето спря и погледна китайския йероглиф на двата ключа, после ги свери с тези на един от сейфовете до хълбока й. Махна към сейфа и видях, че отпред той има три ключалки. Момичето пъхна ключовете в две от тях и зачака да й дам и третия. Не можех да го сторя, разбира се, защото третият ключ беше в последната маймуна, където й да се намираше тя.
— Не е у мен — казах и й показах дланите си, като повдигнах рамене, вместо обяснение.
Посочи към третия ключ и каза нещо на китайски, след това изигра как слага и последния ключ, врътва и трите ключалки и отваря сейфа.
— Знам — казах й. — Но третият ключ не е у мен. Нямате ли дубликат? — попитах, като посочих към третата ключалка и после погледнах обнадеждено към момичето.
Момичето погледна разтревожено през рамото ми към един от сумистите и махна към вратата, през която бяхме дошли. Кимна набързо, след което започна да вади двата ключа, които беше пъхнала.