— По-лесно, отколкото си мислиш. Просто се помотах известно време в полицейския участък сутринта. Дочух как няколко униформени полицаи си говорят, че си отказвал да дадеш показания в отсъствието на адвокат. Изчаках да се разкарат и се представих на дежурния сержант, или както там ги наричат тук.
— Но не пожелаха ли да ти видят документите?
— О, аз имам документи. Всеки може да си ги набави.
— Разбирам. Не, забрави, нищо не разбирам. Как изобщо разбра да дойдеш в полицейския участък?
— По вестниците пишеше за ареста ти — рече той, звучеше изненадан, че не съм се сетил. — Отидох веднага, щом разбрах. Реших, че мога да разбера нещо, което да ми бъде от полза.
— За какво?
Повдигна рамене.
— За диамантите — подканих го.
Той кимна, бавно. После ме погледна опечалено. — Нещата се подредиха по-добре, отколкото бях очаквал.
— Голям номер си им свил.
— Е — отвърна той и навири брадичка, — щом си изкарваш хляба с нещо, трябва да си добър в него. Предполагам, че не крадеш разни неща само като хоби.
— Може и така да го наречеш.
— Чакаш да се появи нещо, което да си заслужава времето ти, така ли?
— И риска.
— Рискът е половината от удоволствието.
— Не и за мен — отвърнах аз и поклатих глава.
— Хайде де, не ти ли е тръпка, когато влизаш с взлом в нечий дом? Не ти вярвам.
— Може да е страничен ефект от това, което правя.
— Сигурно.
— Сериозно. Преди всичко съм писател. Само от време на време си допълвам малко доходите.
— Това ми напомня — рече той, като посочи с дебелия си пръст към челото ми. — Прочетох една от книгите ти онзи ден. Разбрах кой е убиецът още в трета глава.
— Може просто да си го налучкал.
— Не, разбрах го. Това не означава, че не ми хареса.
— Отклоняваме се от темата — казах аз, изправих се на крака, минах зад креслото си и се хванах за облегалката. — Каза, че си знаел за диамантите от самото начало?
Стюарт отново кимна, когато наклони брада към гърдите си, дебелата кожа около врата му се нагъна като дебела яка на поло.
— Чух за тях вътре. Там няма какво друго да правиш, освен да говориш. А за човек като Майки се носеха какви ли не легенди.
— Как така?
— Ами, той беше мълчалив — рече той, надникна в отвора на бирената кутийка и леко разклати съдържанието й. — Почти всеки затворник, когото познавам, е готов веднага да ти разкаже защо е вътре, какво се е объркало и как следващия път ще постъпи по друг начин. Всеки иска да знае каква е работата. Всяка подробност се забелязва.
— Като например?
— Като например малката маймунка, която държеше в килията си. Странна фигурка, нали така? Непрекъснато я гледаше. Това караше хората да говорят.
— И какво говореха?
— Всякакви неща. Не след дълго — каза той, като замислено подпря глава — човек като Майки се превърна в основна тема на разговор.
— Основната тема е била, че се е измъкнал с цяло състояние от диаманти.
— И не само.
— Питал ли си го някога за това?
— Разбира се.
— И той какво ти каза?
— Нищо — разклати кутийката, отпи още една глътка. — Но това се промени.
Почаках малко, опитах се да не насилвам нещата.
— О? — казах колкото се може по-небрежно.
Стюарт се ухили, ясно му беше какво се опитвам да направя.
— Слушай — започна той, — ще навържа някои от парчетата сега, става ли? Но смятам, че ти си англичанинът, когото е накарал да му открадне двете маймуни. Искам да кажа кой друг може да е?
— Продължавай.
— А ти отрече. Поне така твърдеше в началото.
Млъкна, изчаквайки ме да го потвърдя, но не го сторих. Явно нямаше голямо значение. Измамникът по същество е разказвач на истории и Стюарт искаше да разкаже хубава история.
— По някаква причина Майки се нуждаеше от тези маймунки. Ставаше късно вече миналия четвъртък и той започна да си мисли, че няма да го направиш. Обади се на мен.
— Като резервен вариант.
— Само че не беше сигурен, че му трябва резервен вариант.
— Точно така. И ти се съгласи да проникнеш с взлом в баржата и апартамента вместо другия.
Издаде жаловит гърлен звук, приличаше на квичене.
— Първоначално не. Както казах, аз съм цар на измамите, не съм спец по взломовете. Но… — вдигна очи към тавана и кимна, сякаш за да признае моралното си падение. — Ставаше късно и за него беше важно да вземе маймунките същата вечер, нали така? Знаех, че и той имаше маймунка в затвора, знаех колко важна беше за него. Затова го поразиграх малко, накарах го почти да ми се моли да му помогна, но внимавах, не исках да изпусна възможността. Признавам, че не бих могъл и да се справя по-добре, защото именно тогава той ми призна за диамантите.