— Ти ли разби апартамента ми? — попитах.
Намръщи се, изтри устата си с опакото на ръката.
— Не знам нищо за това. В интерес на истината даже се мъчех да разбера къде живееш. И теб ли те ограбиха?
— Не съм сигурен, че имам право да се оплаквам за това.
— Взеха ли маймунките?
— Страхувам се, че да.
Стюарт ме изгледа втренчено, след което махна към мен с бирената кутийка.
— Знаеш ли, че погледна встрани, когато го каза. Това е сигурен знак, че лъжеш.
— Истината ти казвам — отвърнах аз и отвърнах на погледа му.
— Глупости. Мигна.
Въздъхнах, после разтрих първо врата, а после наболата си брада.
— Ами секретарката ти, която ми се обади?
— Някаква скица в един бар. Дадох й няколко банкноти.
— Беше доста лаконична.
— Така ли? Явно получаваш това, за което плащаш.
— А историята в библиотеката — продължих, като изпънах ръце нагоре. — Защо беше нужно цялото това разтакаване? Киснахме там с часове.
— Е, не можех веднага да ти намеря това, което търсеше, нали така?
— Но три часа!
— Да — ухили се самодоволно той, — усетих, че започваш да губиш търпение, иначе щях да изкарам още час-два.
— Нямаше нужда.
— Проявих усърдие. Освен това ми плати доста добре.
— Шестте хиляди евро? Намерих ги в сейфа на баржата.
Поклати глава, забавляваше се.
— Лесно дошли, а?
— Нещо такова. Истината е, че реших, че може да са белязани и ще успея да ги изпера през банковата ти сметка.
Той подсвирна.
— Какво мислеше — да си поискаш една част обратно ли след време?
— Мина ми през главата.
— От адвокат? Боже, ти си роден оптимист.
Облегнах се на стола и отново поставих ръце върху облегалката му.
— Един последен въпрос — казах аз. — Марике, Ким, която там е — мислиш ли, че третата маймунка може да е у нея?
Той прехапа устни, после бавно кимна.
— Според мен вероятността е доста голяма. Ще кажа още, като човек, който те познава, че вече си претършувал апартамента ми.
— Хей — отговорих му аз и се усмихнах, — щом си изкарваш хляба с нещо, трябва да те бива в него.
27.
Никога не бях виждал „Кафе де Бруг“ толкова препълнено. Всички маси бяха заети и над помещението се виеше цигарен дим. На бара бяха и момичето, и младежът и заради навалицата тя първоначално не ме видя. Седнах на един висок стол и си запалих цигара с кибритче от съседния пепелник, приличах малко, поне според мен, на Клинт Истууд в някой от уестърните му. Хич и не исках да знам как изглеждам в действителност.
Когато най-накрая ме видя, разбрах, че е решила да не ме обслужва, а да ме остави на бързоръкия си приятел. После обаче размисли и ми наля една бира.
— Благодаря, Ким — казах аз, когато я сложи пред мен.
Ръката й не пусна чашата. В момента единственото важно нещо беше, че ме чу да произнасям истинското й име.
— Можеш да я оставиш вече — продължих. — Иначе ще ми бъде много трудно да пия.
Когато пак не помръдна, отлепих пръстите й от чашата и я вдигнах към устните си, отпих глътка от леденостудената течност. После дръпнах още веднъж от цигарата. Гръдният кош още ме болеше, когато вдишвах дълбоко, макар че направих всичко възможно да не го показвам. Издишах пушека през ноздрите си, бръкнах в джоба на якето и извадих паспорта й. Плъзнах го към нея.
— Хайде да се поразходим — предложих. — Кажи на приятелчето си да си заработи надницата сам.
Изпих още една голяма глътка бира, след това станах от бара и я изчаках навън. Появи се след пет минути, беше й трябвало повече време, отколкото очаквах, да си сложи черното пухено яке и ръкавиците. Поведох я към осветения мост на канала, без да продумам нито дума, и изчаках, докато стигнем до средата на моста, преди да си дръпна за последно от цигарата, после хвърлих фаса в покритите с мазут води отдолу и се облегнах върху тухления парапет.
— Майкъл е знаел — започнах, докато гледах надолу в тъмната, подобна на извара, повърхност. — Открих фотокопие в апартамента му.
Посрещна думите ми с мълчание. Или не знаеше какво да каже, или чакаше да чуе докъде ще стигна. Истината беше, че и аз не знаех, но явно трябваше да кажа още нещо.
— Беше в тръбата на преливника на ваната. Знам, че е имал копието, преди да излезе от затвора. Така че е знаел коя си. Знаел е, че е убил баща ти.