Стюарт беше седнал от едната ми страна и също като мен беше облечен с дебел пуловер с висока яка, макар че неговият беше няколко номера по-голям и много по-опънат на корема. Беше съчетал пуловера с вълнено спортно сако с кожени кръпки на лактите, а от джобчето му се подаваше носна кърпа с арабески, съвсем в стил Ръдърфорд. Последният му аксесоар, кожено куфарче, седеше на пода до краката му и ако някой случайно надникнеше вътре, щеше да открие, че е празно, също като главата на Здравеняка. Стюарт беше съвсем спокоен, така и трябваше, тъй като той единствен, освен мен, знаеше какво предстои да се случи.
До Стюарт беше последният ми гост Нилс ван Зант. Господин Ван Зант ми изглеждаше още по-крехък, отколкото ми се беше сторил в дома му, воднистите му очи бяха нащрек, но си личеше, че част от него се радва на тръпката от това да се върне обратно в старите сгради на фамилната компания и доколкото можах да преценя не обръщаше голямо внимание на студа. Беше облечен само с кашмирен пуловер и джинси, но от непринудения начин, по който беше седнал върху стария варел, сплел ръце върху дръжката на бастуна си, човек би помислил, че се е настанил удобно пред камината в кабинета си. Част от мен копнееше по топлината на огъня — добре щеше да ми дойде и глътка бърбън за успокоение на нервите, преди да започна.
— Благодаря ви, че дойдохте — казах, като огледах групата пред себе си и вдигнах длани в знак на приветствие за добре дошли. — Някои от вас се познават, макар че се надявам, че няма да възразите, ако за момента се въздържа от обстойно представяне. Достатъчно е да кажа, че джентълменът от дясната ми страна — продължих и посочих към Стюарт — е Хенри Ръдърфорд, моят адвокат. Господин Ръдърфорд е тук, за да се увери, че всички разбират, че нищо от това, което може да кажа днес, не ме уличава в извършването на престъпление.
Погледнах към Бургграве и детектив-инспектор Ример и изчаках двамата да кимнат в знак на съгласие. Направиха го, макар и неохотно.
— За протокола — намеси се Стюарт, подгрявайки за ролята си, — двамата полицейски служители, присъстващи тук, изразиха готовността си да се присъединят към това споразумение.
Помислих, че може да се опита да ги накара да го потвърдят устно пред него, но като всички големи измамници, Стюарт знаеше кога да спре. Бургграве и Ример го изгледаха с явна неприязън, но той не им обърна внимание. Като Ръдърфорд можеше да се издигне над подобни неща. В интерес на истината беше толкова убедителен в ролята си, че на Ким вероятно й беше трудно да познае в надутия адвокат пред нея — полуделия стрелец, опрял пистолет в главата й.
— Както повечето от вас знаят — продължих аз, — сградата, в която се намираме, е била основен склад и фабрика за рязане на диаманти на „Ван Зант Диамантс“. Господин Нилс ван Зант — подкарах нататък — е племенник на Марс ван Зант, основателят на семейната компания за търговия с диаманти. Господин Ван Зант се съгласи да се присъедини към нас днес, за да бъдат изяснени няколко момента, които иначе може да си останат догадки. Благодаря ви още веднъж, че дойдохте, господин Ван Зант.
Ван Зант наведе глава и ми помаха леко с ръка, почти царствено, сякаш ми даваше разрешение да продължа. Ако бях военен, трябваше да му отдам набързо чест, но никога не ме е бивало в такива неща, затова просто кимнах, сякаш му свалях шапка. Явно почтителното ми отношение му хареса, така че продължих с играта.
— Понеже имах удоволствието да разговарям предварително с господин Ван Зант, ще ви кажа, че семейството му е поставило началото на търговията си с диаманти още в началото на деветнайсети век. Основната им дейност се е състояла в закупуване на необработени камъни от бившите холандски колонии и шлифоването им тук, в Амстердам, преди да бъдат продадени на първокласни бижутери и търговци на диаманти от цял свят. За разлика от мнозина от конкурентите си, те имат голям успех и бързо се превръщат в най-влиятелните холандски търговци на диаманти.
— За урок по история ли ни събрахте? — рязко ме прекъсна Ример.
— Не — уверих я. — Макар че според мен малко история би била от полза. И трябва да призная, че останах много впечатлен, когато господин Ван Зант ми разказа всичко това. Мисля, че едва ли ще преувелича, ако кажа — продължих, като отново кимнах към Ван Зант, — че „Ван Зант Диамантс“ са били една от най-великите компании, които тази страна някога е имала.
Ван Зант кимна с доволно изражение на лицето.