— Можете ли да ги опишете? — попита Ример.
— Не е важно.
— Ние ще отсъдим — намеси се Бургграве.
— С цялото ми уважение — обърна се Стюарт към него, — не мисля, че сте тук, за да съдите каквото и да било. Поне засега.
— Ръдърфорд е прав — рекох аз, — но за да стане ясно на всички, бяха толкова големи — раздалечих ръцете си на няколко сантиметра. — И бяха направени от гипс. Тази на Майкъл покриваше очите си. Беше част от комплекта, който ние англичаните наричаме „Трите умни маймунки“.
Бургграве се обърна към шефката си и започна да обяснява на холандски, като междувременно първо покри устата си, а след това и ушите си с ръце.
— Да, да — рече Ример отново на английски, сякаш разговаряше с глупак. — Всички са чували за тях. Имаха ли някаква стойност?
— Според мен не — отвърнах аз. — Но Майкъл ми предложи щедро възнаграждение, за да му ги осигуря. Сега би трябвало да кажа, че нямах никаква представа кой е, най-малко, че и той самият е крадец. Но това нямаше кой знае какво значение, защото му отказах. Каза, че работата трябвало да се свърши на следващата вечер и ограниченото време ме притесни. За съжаление ми даде адреса, където въпреки всичко можех да намеря маймунките.
— Защо го е направил? — попита Бургграве, мъчейки се, според мен, да възстанови част от авторитета си, след като бе поставен на място от началството.
— Каза, че се надявал да променя решението си. За жалост, точно това направих. На другата вечер, докато Майкъл се хранеше с тези двама джентълмени в „Кафе де Бруг“, аз проникнах в домовете им и ги лиших от двете маймунки, които притежаваха. Проблемът беше, че когато се върнах, Майкъл си беше отишъл. Тогава се появи Ким и ми каза, че е бил повлечен към апартамента си от нашите приятели тук.
— Това не е вярно — намеси се Здравеняка. — Изпратихме Майкъл до вкъщи, но той ни помоли.
— Да, и аз си помислих, че сигурно така е станало. Вероятно е наближавало времето да се срещнем и вероятно вечерята ви не е приключила толкова бързо, колкото се е надявал. Кажете ми, когато стигнахте до апартамента му, той извини ли се по някакъв начин, може да се е престорил, че му е лошо?
Здравеняка повдигна рамене, сякаш бях налучкал истината.
— Станало е малко преди да дойдем двамата с Ким. Пожела да я придружа, защото Майкъл се беше отклонил от първоначалния план и тя се тревожеше. Тревожеше се донякъде за Майкъл, но в действителност я е било повече грижа за маймунките — погледнах към нея, но тя все така отказваше да ме погледне. — Когато пристигнахме, го открихме смазан от бой в банята.
— Значи тези мъже са го убили — рече Ван Зант, сякаш беше съвсем очевидно кой е извършил престъплението.
— Така предположих — съгласих се аз. — Даже бях сигурен в това и смятах, че знам защо. Не знаеха, че съм им откраднал маймунките и реших, че са искали да вземат фигурката на Майкъл. Поради някаква причина фигурката беше достатъчно важна за тях, за да го убият и за това той на свой ред държеше толкова много да открадна фигурките.
Бургграве извади ръце от джобовете на якето си и се пресегна към белезниците, които висяха на колана му. Ример го спря, като го докосна по ръката и поклати глава.
— Вече не мислите така обаче? — попита ме тя.
— Не. И то поради няколко причини. Едната е, че няколко дни след като бях арестуван по подозрение, че съм пребил Майкъл, напълно погрешно, бих добавил, двамата джентълмени ме отвлякоха и ме държаха вързан в апартамента си. Докато бях там, заявиха, че са го направили.
Бургграве изсумтя и вдигна ръце нагоре.
— И това ти е било достатъчно?
— Не, разбира се, че не. Но промених мнението си, когато разбрах, че според тях третата маймунка, тази на Майкъл, е у мен. Беше интересно. Искам да кажа, че след като мислеха така, това означаваше, че не са го извършили те.
— Това не означава, че не са го убили — безстрастно каза Ример. — Може да са го убили, защото не е искал да им каже къде е била третата маймунка.
— И аз си го помислих. Но щом като маймунката е била толкова важна за тях, че да ме отвлекат, за да я открият, не можех да разбера защо биха пребили Майкъл толкова жестоко, че да не може да им каже къде е.
Ример кимна бавно, сякаш беше решила засега да приеме моята версия.
— И когато им казах истината за това как Майкъл ме е наел, за да им открадна фигурките, те изобщо не ми повярваха. Струваше им се невероятно, сякаш имаха безрезервно доверие на Майкъл.