Изправен пред този избор горкият Луис се съгласил да изчезне през въпросната нощ. Когато се върнал, разбира се, открил Роберт Волкерс прострелян на земята до трезора на Ван Зант. По време на полицейския разпит си измислил оправданието, че е извършвал рутинна проверка на склада, когато колегата му е бил застрелян. Лъжата била инстинктивна реакция с оглед на положението, в което се бил озовал, но скоро се оказало, че трябва да се придържа към нея. На сутринта след нощта на убийството някой проникнал в бунгалото, в което живеел заедно с майка си, измъкнал я от леглото и дал на двамата ясно да разберат какво ще се случи, ако той някога каже истината. Така че Роберт никога не я казал. Но майка му била твърдо убедена, че вината и страхът, в който живял близо десетилетие, му причинили високо кръвно налягане, безсъние и напрежение и в крайна сметка го довели до инфаркта.
Когато стигна до края на историята си, думите на възрастната госпожа започнаха да се накъсват и изчерпват. Разхлипа се, извади една карирана кърпа от ръкава на палтото и си изтри очите. В този момент Ример ме погледна и рече:
— Тя свърши. Вие чули ли сте това, което има да каже?
— Да. И колкото и да е странно, вярвам на казаното от нея.
— Няма причина да не й вярваме.
— Не, няма.
— Но какво значение има това? — попита Ким, най-накрая ме погледна в очите, гласът й беше прегракнал, когато за пръв път си отвори устата. — Какво променя това?
— Още едно парче от мозайката — отговорих й аз, опитвайки се да я успокоя, доколкото мога. — Още една следа към това, което се е случило онази нощ.
— Но ние знаем какво се е случило — намеси се Ван Зант.
— Наистина ли? Мисля, че знаем много малко. И това включва един много важен фактор — какво всъщност е откраднал Майкъл Парк в нощта, когато Роберт Волкерс е бил убит.
Срещнах погледа на Ван Зант и го задържах. Помислих си, че може да извърне очи, но той беше кораво дърто копеле и то достатъчно арогантно, за да си помисли, че няма да продължа нататък. Понякога обаче и аз бях доста арогантен и нямах намерение да се отказвам.
— Според слуховете семейството ви е изгубило малко състояние, господин Ван Зант. Смята се, че Майкъл е откраднал цял куп скъпоценни камъни, след като е убил единствения пазач, който се е осмелил да застане на пътя му. И фактът, че Ван Зант никога не са го заявили публично за повечето хора е равносилен на признание.
Ван Зант настръхна.
— Не коментирахме охраната на компанията. Знаете това. За нас беше важно правило.
— Важно е било, защото охраната не е била достатъчно добра. Истината е, че дори да сте имали десет трезора от калена стомана, сложени един в друг, сигурността на цялата система пак щеше да зависи от хората, които я охраняват. И когато е имало само един човек и този човек е бил корумпиран, всичко е отишло по дяволите, нали така?
— Не бива да говорите така — каза Ван Зант, като сниши глас и хвърли крадешком поглед към Ким. — Не и пред нея.
Насилих се да погледна към Ким и това, което видях, изписано върху лицето й, беше достатъчно да ме накара да замълча. Устните й бяха стиснати, а очите влажни и замъглени, сякаш в момента гледаше отвъд сцената пред нея, назад във времето към сцената отпреди дванайсет години, в която бе убит баща й. Бащата, за когото е мислела, че отмъщава. Бащата, който се е оказал мошеник.
— Прости ми — казах аз, — но е вярно. Трябва да е. Добрите крадци винаги търсят най-лесното решение да откраднат нещо. И твоят баща е бил това решение. Трябвало е да се грижи за теб и за майка ти. Да предположим, че Майкъл му е предложил дял от това, което открадне? Да предположим, че му е казал, че ще е само този път, че веднъж е достатъчно? Само че не си е дал ясна сметка какво всъщност означава това. Защото хора като баща ти никога не го правят. При подобни планове плячката се разделя между колкото се може по-малко хора. И тези двамата са се възползвали от това.
Посочих към Здравеняка и Слаботелесния. Слаботелесния се огледа да види реакцията на Ример, изражението му беше притеснено. Здравеняка просто се облегна назад, кръстоса огромните си ръце на гърдите и протегна обутите си с груби обувки крака.
— Някои крадци работят сами — продължих аз. — Майкъл не е бил от тях. Обичал е да има гръб. Хора, които да му помогнат да извърши удара. Хора, които да му помогнат да скрие плячката и да се освободи от нея. Малко мускули, ако стане нужда. В Амстердам тези двамата са били точно за това.