— Понеже това е било оръжието, с което е извършено убийството. Щяло е да им позволи да вкарат истинския убиец на баща ти зад решетките, ако им създавал проблеми.
— Не разбирам — рече тя. — Как?
— Отпечатъци — отвърнах й аз. — Отпечатъците на убиеца все още са върху пистолета, дори и дванайсет години след престъплението. Нали така, инспекторе?
— Възможно е — съгласи се Бургграве.
— Само възможно ли?
Повдигна рамене.
— Убиецът може да е използвал ръкавици.
— Разбира се — отговорих аз и се плеснах по челото. — Не бях се сетил за това. Носехте ли?
— Какво?
— Носехте ли ръкавици? Когато убихте Роберт Волкерс.
31.
Бургграве беше слисан, сякаш не можеше да повярва, че го бях казал. Стоеше с ококорени очи и отпусната върху раменете глава. После изведнъж се стегна и се втурна напред, сякаш искаше да ми забие един право в лицето. Преди да успее обаче, широкоплещестият и хилавия се изправиха едновременно и му препречиха пътя. Бургграве се извърна, за да погледне към Ример, която студено го преценяваше, макар че, според мен, не от съвсем нова светлина. Той не издържа на втренчения й поглед и се обърна към мен с почервеняло лице.
— Това е лъжа — рече той. — Голям глупак си, ако мислиш, че можеш да говориш такива неща.
— Инспектор Бургграве прояви голямо усърдие в разследването на убийството — добави Ван Зант.
— Искате да кажете, че лесно се е оставил да бъде убеден да поеме в посоката, в която вие сте искали да бъде проведено — отговорих му аз, иззад стената от биячи. — Очаквате да ви повярвам, че толкова способен и награждаван инспектор като Бургграве няма да разбере за две минути, че Роберт Волкерс е бил в комбина с крадците, че Луис Ракер е бил подкупен, че организацията на охраната ви е била пълен провал? Моля ви. Веднага е щял да разбере. Но той вече го е знаел. Защото и той е бил замесен. И двамата сте били.
— Глупости — изсумтя Ван Зант, после се обърна към Ример. — Детектив-инспекторе, мисля, че е по-добре да сложите край на това представление, преди да съм накарал адвоката си да съди участъка.
— Замълчете — сряза го тя. — Да чуем какво има да каже.
— Но това е клевета.
— Достатъчно — излая тя. После се обърна към мен и рече: — Продължавайте.
— Диамантите струват много пари — казах аз. — Всеки го знае. И дори и най-добрата охранителна система на света си има своите недостатъци. Какво прави компания Ван Зант, за да се защити?
— Прави си застраховка — обади се Стюарт, отговорът изведнъж му беше просветнал.
— Точно така — отвърнах аз. — Направила си е солидна застраховка срещу кражба.
В този момент си дадох сметка, че започва да ми омръзва да надничам зад раменете на двамата си защитника, така че ги разделих и ги приканих да си седнат на местата. Бургграве продължаваше да ме измерва с поглед, пръстите му се свиваха и отпускаха, беше разкрачил крака на ширината на раменете си, но не можеше да направи кой знае какво, докато шефката му беше до него, а ако стигнеше до саморазправа, пистолетът още беше в ръката ми. Изчаках Здравеняка и Слаботелесния да седнат и се уверих, че Ван Зант се размърда неловко, когато го погледнах, преди да продължа.
— Докъде бях стигнал? — попитах.
— Застраховка — повтори Стюарт.
— А, да. Застраховка. Както можете да си представите, сумите за застраховка срещу кражба в търговията с диаманти са огромни. И като шеф на охраната господин Ван Зант е трябвало да оправдае разхода. Какво по-добро оправдание от организирането на една кражба? Ако фалшифицирал документите, можел да поиска една сума от застрахователя, а да уведоми съвета на директорите, че е изплатена по-малка.
— Стига толкова — рече Ван Зант и с мъка се изправи на краката си. За миг погледна Бургграве в очите, двамата се разбраха без думи. После се обърна и започна бавно да се отдалечава.
— Разликата щяла да влезе в неговия джоб — продължих нататък, като повиших глас, така че Ван Зант да може да ме чуе. — Така че сте намерили подходящ пазач, господин Ван Зант, и сте му предложили бонус, ако наеме местен крадец и организира толкова удобната за вас кражба, нали така?
Ван Зант не ми обърна внимание и продължи към изхода.
— Не е ли така, господин Ван Зант?
Махна с ръка, за да отхвърли думите ми, поклати глава, но не спря. Оказа се, че това няма голямо значение, защото с мълчаливо вдигане на палеца Здравеняка даде знак на партньора си и двамата се спуснаха след стареца, изминаха за секунди разстоянието до него, хванаха го за лактите и го вдигнаха във въздуха. Ван Зант се бореше, риташе и хриптеше, краката му ритаха, но нямаше ни най-малък шанс да се освободи. След няколко секунди беше принуден да седне отново на мястото си, като този път, обаче, двамата джентълмени застанаха от двете му страни и нямаха никакво намерение да го пуснат да си ходи. За щастие, детектив-инспектор Ример не видя причина да се меси. Тя дори беше тази, която ми махна да продължа.