— Но се почудих откъде сте разбрали към кой крадец да се обърнете? И тогава ми стана ясно, че именно тук се е включил инспектор Бургграве. По онова време бил напорист млад полицай, но всичките тези престъпления, които бил разрешил, накарали хората да говорят. Дали взимал подкуп? Били сте напълно убеден. Според мен сте се свързали с Бургграве, двамата сте се разбрали и след това всички парченца са си дошли точно на местенцата. Организирали сте измамата. Уговорили сте Луис Ракер да изчезне за един час. Вероятно инспекторът се е оправил лично или е познавал някой местен бабаит, който да окаже нужния натиск. Както и да е, във въпросната нощ Луис Ракер изпълнил нарежданията и Роберт Волкерс вкарал нашите, нищо неподозиращи крадци във фабриката и ги охранявал, докато си свършат работата. Оттук нещата се развили горе-долу както ви ги описах преди малко, освен, разбира се, развръзката.
Млъкнах и прекосих малкия полукръг от зрители, в който стоях, гумените ми подметки потропваха тихо по бетонния под. Вдигнах пистолета над главата си и го размахах, сякаш го използвах всеки ден, за да си размърдам мозъка. Но не се приближих прекалено близо до Бургграве, защото още не знаех каква може да бъде реакцията му. Засега явно изчакваше да чуе това, което имах да кажа, вероятно вярваше, че може да открие пропуски в теорията ми и да приключи въпроса още тук и сега.
— След като трезорът бил опразнен и крадците отдавна изчезнали — продължих аз, — Волкерс пак е разполагал с достатъчно време, за да докладва за кражбата, преди да се върне Ракер. Първо, той се обадил на шефа на охраната, а след това постъпило обаждане и в местния полицейски участък. Бургграве се отзовал пръв, естествено. Не би ме изненадало даже, ако двамата с господин Ван Зант са чакали някъде наблизо. Двамата се срещнали с Волкерс, както е било уговорено, но без да подозира това, пазачът вече се бил превърнал в сериозна заплаха. Вероятно Бургграве му е казал, че трябва да го вържат или да го ударят с нещо по главата, за да изглежда всичко по-достоверно. Но преди това е трябвало да извади пистолета си и да им го даде. Ван Зант не е искал да се разбере, че пазачите му ходели въоръжени — това със сигурност щяло да анулира застраховката им.
Откъснах се от картинката, която рисувах и погледнах първо към Ван Зант, а после към Бургграве. Опитах се да изключа от съзнанието си образа на Ким, който бях зърнал между тях — лицето й беше призрачно бяло, очите й плътно затворени, а зъбите здраво стиснати.
— Не съм сигурен кой от вас го е застрелял — казах, — но бих предположил, че сте вие, господин Бургграве. Господин Ван Зант е смятал себе си за бизнесмен, така че вероятно е вярвал, че е достатъчно да плати на Роберт Волкерс, за да държи устата си затворена. Може дори да е имал намерение да повтори същата измама в бъдеще време. Но за вас е било прекалено рисковано, инспекторе — нямало е начин да провалите разследването на такава дръзка кражба. Затова сте убили Роберт Волкерс и след това сте направили първата си сериозна грешка.
— Убийството на баща ми не е ли било достатъчно? — попита глухо Ким.
— Прощавай, права си. Лошо се изразих. Трябваше да кажа, че е направил първата си тактическа грешка. Съгласил се изобщо да прикрие използването на пистолета.
Срещнах погледа на Бургграве и го задържах. Вях прав — не се съмнявах — но той все още не се издаваше с нищо. Ван Зант можеше да бъде пречупен от опитен следовател, в това изобщо не се съмнявах, но с Бургграве щеше да е много трудно. Играехме неговата игра, помислих си аз, а в нея той беше много добър, опитен ветеран, и започвах да усещам, че колкото и удари да му нанасях, той можеше никога да се предаде.
— Сигурен съм, че първоначално инспекторът е възнамерявал да се отърве от пистолета, вероятно в някой от многобройните ви канали, но поради някаква причина, най-вероятно още пари, се съгласил да повери унищожаването му на господин Ван Зант. След като му дал пистолета, е имал достатъчно време да нанесе последни довършителни щрихи на сцената, преди да дойдат други полицаи. След което, в рамките на следващите двайсет и четири часа, организирал натопяването на Майкъл, дори разпръснал из апартамента му няколко диаманта, които господин Ван Зант си бил прибрал от последната доставка. Удивително колко бързо тръгнал по следите на крадеца — всички вестници гърмели. Но когато разбереш как се е добрал до Майкъл, вече не изглежда толкова удивително.