— Слушам ви.
— Добре. Вашият колега тук, инспектор Бургграве — започнах аз, като посочих напрегнатата фигура от дясната ми страна — дълго е размишлявал през дванайсетте години, в които Майкъл е бил в затвора, за откраднатите диаманти. Трябвало е да са скрити някъде и ако е можел да сложи ръка на тях, стойността им щяла да надхвърли многократно парите, дадени му от Ван Зант. Разбира се — махнах към новите ми ангели хранители, които продължаваха да вардят стареца от двете му страни, — можел е директно да започне разследване срещу тези двама джентълмени, ако нещата не се получели толкова чисто, колкото преди. Но вероятно е можел да използва и други пътища, да пусне връзки в затвора и да види, дали Майкъл не се е изпуснал нещо. Майкъл нищо не бил споменавал, бил е предпазлив, но се говорело за малката фигурка на маймунка, която държал в килията си. Може би Бургграве веднага е разбрал какво означава — в крайна сметка, имам впечатлението, че през годините е изкарал доста пари, които не е могъл да вкара в банковата си сметка, — но дори и да е знаел, нищо не е могъл да направи без трите ключа. Хранилището в Китайския квартал не е под юрисдикцията на полицията, особено след като полицаят, който иска да надзърне в сейфовете им, не желае никой от колегите му да разбере. А Бургграве не е можел да се добере до фигурката на Майкъл вътре в затвора. По ирония на съдбата Майкъл намерил най-сигурното място на света да държи ключа си.
Ухилих се на Бургграве и демонстративно повдигнах рамене, исках още малко да го ядосам. От изражението му и от това, че леко трепереше, разбрах, че ако бях сам сега, щях да съм го загазил.
— Какво друго ви е оставало? Трябвало е да си гледате дванайсет години корумпираната полицейска служба и когато си е излежал присъдата, Майкъл е бил освободен. От този момент, според мен, не сте го изпуснали от поглед, следили сте го из целия град, открили сте гарсониерата, в която се е настанил, забелязали сте младото момиче, с което се е срещал. Щели сте да продължите в същия дух и да го следите до безкрай, било ви е станало мания, докато една вечер не сте видели Майкъл да вечеря в „Кафе де Бруг“ със същите двама мъже, с които бил откраднал диамантите. Няма как да знам какво точно се е случило, признавам, но не е невъзможно да сте видели как си тръгват заедно и да сте ги проследили до апартамента на Майкъл. Видели сте ги как влизат в къщата на Майкъл и как скоро другите двама си тръгват, предполагам, че тогава сте решили, че сега е моментът, че ако не действате веднага, ще изпуснете шанса си завинаги.
Спрях, надявах се, че може да ме прекъсне по някакъв начин, но той не каза нищо. Може би защото вече беше прекалено ядосан. „Кипеше“ — това е думата, която го описваше. Лицето му беше станало червено и пяна излизаше от устните му. Непрекъснато се надигаше на пръсти, сякаш се канеше да се нахвърли отгоре ми, виждах какви неимоверни усилия му коства да държи ръцете си отстрани до тялото, защото те не спираха да треперят и всички жили и вени по врата му се бяха издули до краен предел.
— Така че сте влезли в сградата и сте поставили ребром въпроса на Майкъл. Може би сте го хванали неподготвен. Във всеки случай разговорът не е минал, както сте се надявали. Нямало е начин Майкъл да ви каже къде са диамантите, предизвикал ви е, че притежава доказателство, което ви уличава в убийството на Роберт Волкерс. Изгубили сте самообладание, разбира се. Искали сте на всяка цена да разберете къде са диамантите, къде са фигурките на маймунките. И в даден момент сте прибягнали до използването на сила, но Майкъл пак не ви е казал това, което сте искали да разберете. Вероятно вече е бил сглобил голяма част от мозайката и държанието ви не е подхождало особено на уважаван полицай от амстердамската полиция.
— Ще съжаляваш за това — прекъсна ме той, гласът му трепереше. — Не можеш да говориш такива неща безнаказано.
— В крайна сметка — продължих, като се опитах да го надвикам, — сте попрекалили, дори сте счупили няколко пръста на Майкъл като жесток инквизитор, но това не ви е довело доникъде. Майкъл е прекарал дванайсет дълги години зад решетките, чакайки да прибере диамантите и е нямал никакво намерение да разкрива местоположението им на човека, който го бил пратил в затвора. Може дори и да ви го е казал, не би ме учудило. И тогава сте разбрали, че той няма да се пречупи. Какво друго сте можели да направите? Не сте можели да го замъкнете в участъка и да предявите фалшиви обвинения в това състояние, но не сте можели и да го оставите да се измъкне с диамантите. Така че — казах аз и присвих рамене, — сте го убили.