Бургграве ми се закани с глава, очите му пронизваха зад очилата, по челото му бе избила пот.
— Или може би трябва да кажа, решили сте, че сте го убили — продължих аз. — Удряли сте главата му в стената на ваната, докато е загубил съзнание и след това сте претърсили набързо апартамента. За щастие сте открили фигурката на Майкъл, тази, дето покрива очите си, предполагам също, че сте видели и фотокопираната страница от паспорт, която открих, влизайки в апартамента му малко след вас — уточних, като хвърлих на Ким предупредителен поглед, за да не тръгне да ме опровергава, — страницата, която показва, че истинското име на Марике ван Клееф е Ким Волкерс.
Бургграве изкриви лицето си от омраза, но аз вече бях загрял.
— Не съм много сигурен какво се е случило после. Или сте имали достатъчно време, когато сте ни чули с Ким да влизаме през входа на сградата и сте се качили на горната площадка или вече сте били извън сградата и сте се чудили какво да направите, когато случайно сте ни видели да идваме. И в двата случая вече сте били наясно, че Ким е дъщеря на пазача, когото сте убили и предполагам, че сте знаели и аз кой съм, тъй като сте ме видели да се срещам с Майкъл предната вечер и вероятно дори сте ме проследили до вкъщи. Освен това сте знаели, че ще открием тялото на Майкъл. Затова сте изчакали да влезем в апартамента и сте се обадили анонимно в полицията, най-вероятно от уличен телефон — има един малко по-надолу по улицата. След което, както сте правили през всичките тези години, сте се постарали да се отзовете пръв, когато са съобщили за обаждането.
Той си пое дълбоко въздух, сякаш се канеше да се изсмее на думите ми, но аз не му дадох възможност.
— Разбрали сте, че нещо не е наред, когато сте заварили само Ким в апартамента. За мой срам — признах си, като погледнах към госпожа Ракер, единствената слушателка, която не говореше английски — аз скочих през прозореца, когато чух сирените.
Госпожа Ракер ми се усмихна широко, сякаш току-що бях разказал любимия й виц. Кимнах й в отговор, сякаш се разбирахме чудесно и без думи, след което се обърнах отново към Бургграве.
— Заради реакцията ми сте си поставили за цел да ме откриете и щом сте разбрали от британското посолство, че съм бил осъждан за кражба, сте събрали две и две така, както се иска от един добър полицейски ум и сте започнали да се чудите дали Майкъл не е искал да измами двамата джентълмени. И когато е умрял, ви е хрумнало, че има голяма вероятност другите две маймунки да са у мен. Затова ме арестувахте по подозрение за съучастие в смъртта на Майкъл и ме държахте в ареста една нощ, без да вземете предвид показанията на Ким — натъртих, като погледнах многозначително към Ример, — че съм бил с нея по време на убийството, защото първо сте знаели, че е дала показания под фалшиво име и второ, сте били наясно, че лъже. За съжаление, когато разпитът не доведе доникъде, не можехте да ми счупите пръстите или да ми блъснете главата в стената. Но можехте да ме задържите за една нощ и в това време да влезете с взлом в апартамента ми, като буквално сте откачили вратата от пантите.
— Значи сега съм и крадец с взлом.
— Не се правете на толкова ужасѐн — рекох му. — Според мен това е много по-цивилизовано от убиец. Разбира се, вече бяхте влизали в апартамента ми преди, когато дойдохте да ме разпитвате за нападението върху Майкъл, но тогава нямахте време да откриете, каквото търсехте. Сега ви се предоставяше възможност да претърсите спокойно, радвам се да кажа, че не сте успели да откриете двете фигурки, които бях скрил.
Погледнах отново към Ким, като този път в погледа ми се четеше извинение.
— Обаче отново не сте успели да овладеете този ваш гняв — продължих — и сте направили апартамента ми на нищо. Има вероятност да сте оставили отпечатъци и там, разбира се, постарах се да си сложа ръкавици, докато почиствах.
— Ако бъдат открити отпечатъци — отвърна Бургграве — ще са от първото ми посещение в апартамента ви. От нещата, които съм пипал тогава.
— О, да, това може да оспорите. Но как ще обясните, ако третата маймунка се окаже във вашия апартамент? Мисля, че колегите ви вече са там, нали, детектив-инспектор Ример?
Ример отвърна на погледа ми, без да обръща внимание на сащисаното изражение на Бургграве. Кимна бавно.
— Какво е това? — попита Бургграве, като се извърна към Ример и се навря в лицето й. — Претърсвате дома ми! Това са лъжи. Не можете да го направите. По чие разпореждане?
— По нареждане на директора на полицията — отвърна му спокойно Ример.