— Но алергията ми е много силна, Вик.
— И?
— И виждам, че ще трябва да ти го кажа дума по дума. Карине Ракер, която дойде във фабриката, не беше същата Карине Ракер, която видях в бунгалото.
— Били са две?
— Само една.
— Тогава…
— Беше двойничка. Колежка на Стюарт.
— Но… но нали тя е имала пистолета — онзи, който Ван Зант е дал на горкия Луис.
— Защото аз й го дадох.
— Вече съвсем се обърках. Чарли, нарочно ме въртиш. Как се сдоби с пистолета?
— Наистина ли искаш пак да се впуска в подробности какво правя, когато не пиша.
— Ох!
— Но, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, наистина открих пистолета в дома на Карине Ракер. Сутринта, преди да се срещнем с останалите във фабриката, нали си спомняш, че ти казах, че двамата със Стюарт ходихме по задачи? Първата, беше да се върнем обратно в бунгалото на Карине Ракер. Стюарт й прави компания, докато аз прегледах набързо спалнята. Пистолетът беше в дъното на гардероба, точно както казах.
— Значи е било номер?
— Половината беше номер. Но пистолетът си беше истински. И наистина беше същият като този, който вече имах. И съм готов да се обзаложа на много пари, че бях прав за това, че Ван Зант е въоръжил пазачите си.
— Дори и така да е.
— Дори и така да е, си разочарована.
— Малко. Изглежда някак си…
— Подло.
— Щях да кажа непочтено.
— Права си. Беше непочтено. Но аз твърдо вярвам, че понякога целта оправдава средствата.
— Доколкото разбирам, Ръдърфорд е останал доволен от всичко това.
— Искаш да кажеш Стюарт. Не мисля, че си е нарушил съня заради него.
— Поиска ли ти част от диамантите?
— Не ми е искал и не съм му предлагал. Изкара шест хилядарки от мен, ако си спомняш, и предполагам, че ще ги използва, за да финансира следващата си измама.
— И аз така предполагам.
— Слушай тогава, може и да не ти е особено приятно, но истината е, че повечето диаманти са у мен сега.
— Да. Не бих казала, че ми е особено неприятно, Чарли, защото истината е, че ако не отделиш малко време насред цялата тази лудница, за да оправиш проблема с куфарчето, няма да мога да продам книгата ти в близко бъдеще.
— О, да — книгата ми. Радвам се, че я спомена. Работата е, Вик, че реших да я зарежа.
— Не можеш! Не говорех сериозно, Чарли. Просто ме ядоса малко, така да ме държиш на тъмно. Скоро ще измислиш как да я завършиш — знаеш, че ще успееш. Дори можем да поработим заедно сега, когато разполагаш с малко повече свободно време.
— Не ми харесва вече. Истината е, че имам друга история, която искам да разкажа. Само нахвърлях сюжета във фабриката в Амстердам, разбираш ли. Ще сменя имената и ще добавя една-две горещи сцени, за да стане по-пикантна, какво ще кажеш?
— Измислени мемоари? Не знам, Чарли. Може и да стане, предполагам. Но ти трябва добро заглавие.
— Странно. И аз си мислех същото.