Екраните бяха абсолютно празни.
— Това говори ли ти нещо? — прошепна Зейфод. Форд се намръщи.
— Ъъъъ, не — отвърна той.
— Какво виждаш?
— Нищо.
— Това нищо ли не ти говори?
— А какво трябва да ми говори?
— Това е мъглявината Конска глава. Един огромен черен облак.
— И аз трябвате да позная това по един празен екран?
— Единственото място в Галактиката, където можеш да видиш черен екран, е във вътрешността на черна мъглявина.
— Много интересно.
Зейфод се засмя. Очевидно беше много, почти по детински възбуден от нещо.
— Хей, ами това е чудесно, от това по-хубаво здраве му кажи!
— Че какво хубаво има в това да се завреш в един прашен облак?
— Какво мислиш, че ще намерим тука?
— Нищо.
— Никакви звезди? Никакви планети?
— Никакви.
— Компютър! — викна Зейфод. — Завърти зрителния ъгъл на сто и осемдесет градуса и ако обичаш, без коментарии.
В продължение на няколко секунди не се случи нищо, след това в края на екрана блесна ярка светлина. Една червена звезда с размерите на малка чинийка запълзя по него, веднага след нея се появи и втора — явно това бе бинарна система. След това един грамаден полумесец се вряза в ъгъла на екрана. Яркочервеният рог постепенно преминаваше в чисто черно — обгърната от нощ страна на планетата.
— Открих я! — извика Зейфод и удари по масата. — Открих я!
Форд гледаше и недоумяваше.
— Какво е това? — попита той.
— Това… — каза Зейфод — е най-невероятната планета, съществувала някога.
Глава XV
(Откъс от ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ, стр. 634784, раздел 5а, статия: МАГРАТЕА)
В далечното, забулено в мъгла минало, в онова славно и прекрасно време на бившата Галактическа империя животът беше див, охолен и, общо взето, необременен от данъци.
Мощни междузвездни кораби се рееха сред екзотични слънца и търсеха приключения и богатства из най-отдалечените краища на галактическите простори. В онези дни сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества ат Алфа Кентавър. Всеки бе готов да тръгне срещу незнайни страхотии, да върши чутовни подвизи, смело да руши езикови норми, тъй както никога досега. Ето така бе изкована империята.
Мнозина, разбира се, натрупаха несметни богатства, но това бе напълно естествено и те нямаше от какво да се срамуват, защото никой не беше наистина беден — или поне никой от тези, за които си струва да говорим. За най-богатите и преуспели търговци животът неизбежно става доста скучен и безсмислен и те започнаха да си внушават, че за това са виновни световете, които населяват — ни един от тях не ги задоволяваше напълно: или климатът не бе достатъчно приятен в по-късните следобедни часове, или денят бе с половин час по-дълъг, отколкото трябва, или пък морето беше в онази най-неприятна отсянка на розовия цвят.
И така се създадоха условия за появяването на една нова, изумителна индустрия: строителство на луксозни планети по поръчка на клиента. Родината на тази индустрия беше планетата Магратеа, чиито хиперкосмически инженери съумяха да изсмучат материя през белите дупки в космоса и да я превърнат в планети на мечтите — златни планети, платинени планети, планети от мека гума с много земетресения — до една създадени с любов, за да задоволят повишените изисквания на галактическите богаташи.
Но това начинание се оказа толкова успешно, че в скоро време самата Магратеа стана най-богатата планета в Галактиката, а останалите затънаха в страшна мизерия. В резултат на това системата се разпадна, империята рухна и един цял милиард гладуващи светове потъна в продължително и потискащо мълчание, нарушавано единствено от скърцането на перата на учените, които работеха до късно през нощта над спретнати монографийки за достойнствата на планираната политическа икономика.
Самата Магратеа изчезна, а споменът за нея бързо се превърна в невнятна легенда.
В тези просветени времена никой, разбира се, не вярва на ни една дума от нея.
Глава XVI
Артър се събуди от шума на някаква караница и отиде на мостика. Форд размахваше бурно ръце.
— Ти си луд, Зейфод — говореше той. — Магратеа е един мит, вълшебна приказка, която родителите разказват на децата си, ако искат да станат икономисти, когато пораснат, тя е…