Говореше им някой от мъртвата планета.
— Компютър! — кресна Зейфод.
— Здравейте!
— Какво е това, фотоните да го вземат?
— А, нищо, просто един магнетофонен запис от преди пет милиона години.
— Какво? Това запис ли е?
— Шшшшт! — каза Форд. — Има още.
Гласът беше стар, учтив, почти обаятелен, но подчертано застрашителен.
— Ще чуете запис на съобщение — каза той, — тъй като за съжаление понастоящем отсъстваме. Стопанският съвет на Магратеа ви благодари за почитаемото ви посещение…
— Глас от древната Магратеа! — провикна се Зейфод.
— Добре де, чухме — каза Форд.
— … но за съжаление — продължи гласът — цялата планета временно е прекратила деловите си контакти. Благодарим ви. Ако все пак желаете да оставите името си и адреса на планетата, където бихме могли да влезем във връзка с вас, бъдете така добри да ги съобщите на глас, след като чуете звуковия сигнал.
Последва краткотрайно бръмчене, след това настъпи тишина.
— Искат да се отърват от нас — каза Трилиън раздразнено. — Какво ще правим?
— Това е само запис — каза Зейфод. — Продължаваме си по пътя. Ясно ли е, компютър?
— Ясно — каза компютърът и още повече увеличи скоростта на кораба.
Не им оставаше нищо друго, освен да чакат. След една-две секунди отново прозвучаха фанфарите, след това и гласът.
— Искаме да ви уверим, че веднага щом възстановим дейността си, във всички популярни списания и цветни притурки ще бъдат публикувани съобщения кога нашите клиенти отново ще имат възможност да избират измежду най-добрите образци съвременна география. — Заплашителните нотки в гласа станаха още по-изразителни. — Междувременно благодарим на нашите клиенти за интереса, който бяха тъй любезни да проявят към нас, и ги умоляваме да напуснат. Веднага.
Артър огледа загрижените лица на останалите.
— Ами предполагам, че при това положение най-добре ще е да си ходим — предложи той.
— Шшшшт! — каза Зейфод. — Няма от какво да се страхуваме.
— Тогава защо всички са напрегнати?
— Просто им е интересно! — викна Зейфод. — Компютър, пристъпи към навлизане в атмосферата и подготви всичко за кацане.
Този път фанфарите бяха чиста формалност, а гласът недвусмислено студен.
— Крайно сме поласкани — каза той — от неотслабващия ви интерес към нашата планета и затова желаем да ви уверим, че управляемите ракети, които в момента се насочват към вашия кораб, са част от специалното внимание, с което удостояваме нашите най-ентусиазирани клиенти, а ядрените бойни глави са просто една от проявите на учтивост. С нетърпение очакваме вашите поръчки в отвъдния живот… Благодарим ви.
Гласът се изключи.
— Ооо — каза Трилиън.
— Ъъъ — каза Артър.
— Еее? — каза Форд.
— Вижте какво — каза Зейфод, — няма ли най-сетне да разберете? Това е просто един запис. Направен преди милиони години. Изобщо не се отнася за нас, ясно ли е?
— Ами ракетите? — попита Трилиън тихо.
— Ракетите ли? Не ме карай да се смея.
Форд потупа Артър по рамото и му посочи екрана зад тях. Ясно се виждаше как в далечината две сребърни стрели излизат от атмосферата и се насочват към тях. Веднага след това, многократно увеличени, те бяха показани в едър план — две съвсем истински, грохотещи в небето ракети. Всичко това стана шокиращо бързо.
— Струва ми се, че ще направят доста сполучлив опит да се отнесат до нас — отбеляза Форд. Зейфод ги изгледа учудено.
— Хей, ама това е страшно интересно! — каза — Някой там долу се опитва да ни унищожи!
— Да, страшно интересно — каза Артър.
— Не разбирате ли какво означава това?
— Да. Ще умрем.
— Да, но какво друго?
— Какво ДРУГО?
— Ами, означава, че трябва да сме близо до нещо.
— А колко бързо можем да се отдалечим от това нещо?
С всяка секунда образът на ракетите върху екрана ставаше все по-голям. Вече бяха направили маневра и сега се носеха право срещу тях, тъй че се виждаха само бойните им глави, насочени точно в целта.
— Любопитна съм да разбера — какво ще правим сега?
— Просто ще запазим хладнокръвие — казаЗейфод.
— И това ли е всичко? — изкрещя Артър.
— Не. Ще се опитаме и да… ъъъ… да маневрираме! — каза Зейфод, внезапно обзет от паника — Компютър, какви маневри можем да предприемем?
— Ъъъ, страхувам се, че никакви — отговори компютърът.
— … тогава… нещо друго — каза Зейфод, — … ъъъ… — добави той.
— Изглежда, има някаква засечка в системите за управление — поясни компютърът бодро. — Ще бъдем поразени след четиридесет и пет секунди. Можете да ме наричате Еди, ако това ви действа успокоително.