— Казахте ли нещо? — попита Бенджи.
Форд се огледа.
— Извинете, помислих, че вдигате наздравица — каза той.
Двете мишки заприпкаха насам-натам в стъклените си превозни средства и когато най-сетне се успокоиха, Бенджи излезе напред и се обърна към Артър.
— А сега, земно създание — рече му той, — положението на нещата е следното: както вече знаете, ние, кажи-речи, управляваме вашата планета през последните десет милиона години, за да открием решението на тоя дяволски проблем, наречен Вечния въпрос.
— Защо? — каза Артър рязко.
— Не, и ние се сетихме за това — прекъсна го Франки, — но никак не приляга на отговора. ЗАЩО? — ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ… нали виждате, не става.
— Не ме разбрахте — каза Артър. — Интересувах се, защо го правите?
— А, това ли? — каза Франки. — Ами ако трябва да бъда съвършено откровен, към края го правехме просто по навик. И в това се състои цялата работа, тази история тъй ни е дошла до гуша, че само при мисълта, че заради онези тъпи вогони трябва да започнем всичко отначало, ми идва да крещя и скърцам със зъби. Нали разбираш какво искам да кажа. И добре че по някаква щастлива случайност Бенджи и аз приключихме работата си и напуснахме планетата малко по-рано, за да отидем на кратка почивка, и по този начин успяхме да се доберем до Магратеа, за което сме много задължени на вашите приятели.
— Магратеа е вратата, през която минаваме в нашето собствено измерение — поясни Бенджи.
— Междувременно — продължи колегата му мишок — ни направиха изключително съблазнително предложение за участие в 5-измерното шоу „Разговор около кръглата маса“ и за цикъл лекции в района на нашето собствено измерение и почти сме решили да го приемем.
— Аз бих приел. А ти, Форд? — каза Зейфод насърчаващо.
— О, да — каза Форд. — Изобщо няма да се замисля.
Артър ги изгледа, като се чудеше накъде бият.
— Но все пак трябва да имаме някакъв резултат — каза Франки. — Искам да кажа, че имаме нужда да знаем Вечния въпрос под една или друга форма.
Зейфод се наведе към Артър.
— Разбираш ли — каза той, — ако просто си седят там в студиото със самодоволен вид и просто ей тъй споменат, че знаят Отговора на Живота, Вселената и Всичко останало, а после си признаят, че всъщност той е ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ, шоуто ще се окаже твърде кратко. Нали разбираш, няма да има други предавания.
— И ще ни е нужен въпрос, който да звучи добре — каза Бенджи.
— Да ЗВУЧИ добре? — възкликна Артър. — Вечен въпрос, който да ЗВУЧИ добре? И това го казват две мишки?
Мишките настръхнаха.
— Вижте какво, нямам нищо против идеализма, нямам нищо против достойнствата на чистата наука, нямам нищо против търсенето на истината във всичките й форми, но се страхувам, че рано или късно идва един момент, когато започваш да подозираш, че ако съществува една неоспорима истина, то тя се състои в това, че цялата многоизмерна безкрайност на Вселената най-вероятно се управлява от шайка безумци, и ако човек трябва да избира дали да прекара още десет милиона години, за да открие тъкмо това или просто да грабне парите и да изчезне, то аз самият бих предпочел второто — каза Франки.
— Но … — започна Артър отчаяно.
— Хей, няма ли най-сетне да разбереш това, землянино — прекъсна го Зейфод. — Ти представляваш единствената оцеляла съставка от онзи компютър и си бил там до последния момент, преди планетата да бъде разрушена. Нали така?
— Ъъъ …
— И твоят мозък беше органична част от предпоследната конфигурация на компютърната програма — обясни Форд, доста ясно според него.
— Сега разбираш ли? — попита Зейфод.
— Ами — каза Артър колебливо.
Нямаше чувството, че някога е бил органична част от каквото и да е, и винаги бе считал, че точно това е един от неговите проблеми.
— С други думи — каза Бенджи, насочвайки странното си малко превозно средство право към Артър, — има голяма вероятност структурата на въпроса да е закодирана в структурата на твоя мозък. Затова искаме да го купим.
— Какво, въпроса ли? — попита Артър.
— Да — отговориха Форд и Трилиън.
— Ще спечелиш много пари — допълни Зейфод.
— Не, не — каза Франки, — мозъка искаме да купим.
— Какво!
— Добре де, какво път толкова? — попита Бенджи.
— Доколкото си спомням, казахте, че бихте могли по електронен път просто да го разчетете — възмути се Форд.
— О, разбира се — каза Франки, — но първо трябва да го извадим. Трябва да го подготвим.
— Да го обработим — допълни Бенджи.
— Да го разрежем на парченца.
— Мерси, няма нужда — извика Артър, като бутна стола си назад и се отдалечи ужасен от масата.