— Ами тогава — продължи Форд Префект — бъдете така добър да дойдете тук и да легнете…
— Какво? — каза мистър Просър.
— О, извинете — каза Форд, — може би не бях съвсем ясен. Някой все пак трябва да легне пред булдозерите, нали така? В противен случай нищо няма да ги спре да потеглят към къщата на мистър Дент, нали така?
— Какво? — повтори мистър Просър.
— Много е просто — каза Форд. — Моят клиент, мистър Дент, твърди, че ще престане да лежи тук в калта единствено при условие, че вие дойдете и заемете мястото му.
— Какви ги говориш? — попита Артър, но Форд го срита с обувката си, за да млъкне.
— Вие искате — каза Просър, като изговаряше думите бавно, за да осмисли тази нова мисъл — аз да отида и легна там…
— Да.
— Пред булдозера?
— Да.
— Вместо мистър Дент?
— Да.
— В калта.
— Да, както се изразихте, в калта.
Веднага щом мистър Просър осъзна, че в края на краищата е губещата — и то напълно — страна, от раменете му сякаш се смъкна огромен товар: това по му приличаше на света — такъв, какъвто го познаваше. Въздъхна.
— И в замяна на това вие ще заведете мистър Дент до онази кръчма.
— Да — каза Форд, — точно така.
Мистър Просър направи няколко несигурни крачки напред и спря.
— Обещавате ли? — попита той.
— Обещавам — отвърна Форд и се обърна към Артър.
— Хайде — каза му той, — ставай и направи място на човека да легне.
Артър се изправи с чувството, че всичко това става насън.
Форд подкани Просър с жест и той малко тъжно, непохватно седна в калта. Струваше му се, че целият му живот е някакъв странен сън, а понякога се питаше и кой всъщност го сънува и дали му се харесва. Калта обгърна седалището и ръцете му и започна да влиза в обувките му.
Форд го изгледа строго.
— И никакви опити къщата на мистър Дент да се събори тайничко, докато го няма. Разбрахме ли се? — каза той.
— И през ум не ми е минавало — възмути се Просър, — изключено е дори да ми хрумне такава мисъл — продължи той, като се излегна назад.
Видя, че към него се приближава представителят на профсъюза на булдозеристите, отпусна глава назад и затвори очи. Опита се да подреди доводите си, с които да докаже, че той самият в момента не представлява опасност за душевното им здраве. Но съвсем не бе уверен в това — главата му сякаш бе пълна с грохот, коне, пушеци и мирис на кръв. Това се случваше винаги, когато се чувствуваше потиснат и онеправдан, и досега не бе успявал да си го обясни. В някое по-висше измерение, за което ние нищо не знаем, могъщият хан ревеше от ярост, ала мистър Просър само потреперваше вяло и хленчеше. Усети някакво леко смъдене от течността, насъбрала се под клепачите му. Бюрократични неразбории, сърдити хора, легнали в калта, мистериозни непознати, обиждащи го необяснимо защо, и най-сетне една цяла безименна армия конници, които му се смеят — и всичко това е в главата му! Какъв ден!
Какъв ден! Форд Префект знаеше, че това, дали къщата на Артър ще бъде съборена или не, е толкова важно, колкото и здравословното състояние на бъбреците на кучето Динго.
Артър обаче продължаваше да се безпокои.
— Но можем ли да му имаме доверие? — попита той.
— Лично аз бих му имал доверие до свършеха на света — отвърна той.
— Да, разбира се — каза Артър, — и колко време остава дотогава?
— Около дванадесет минути — отвърна той. — хайде, трябва да пийна нещо.
Глава II
Ето какво пише в ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА относно алкохола. Пише, че алкохолът е безцветна летлива течност, която се образува при ферментацията на захарите; отбелязва също и опияняващото му действие върху някои форми на живот на въглеродна основа.
В ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ също се споменава за алкохола. В него пише, че най-хубавата от всички съществуващи напитки е Пангалактическия гаргаробластер.
Пише също, че въздействието на Паигалактическия гаргаробластер е като да ти пръснат черепа с лимоново резенче, привързано към голяма златна тухла.
В Пътеводителя пише още и на коя планета се приготвят най-хубавите Пангалактически гаргаробластери, каква е приблизителната им цена и към кои благотворителни организации можеш да се обърнеш за помощ, след като се напиеш с него.
В Пътеводителя има дори рецепта как сам да си го приготвиш:
„Взема се съдържанието на една бутилка отлежала Джанксова ракия.
Към него се прибавя една мярка вода от моретата на Сантрагниус V.
(Ах тази морска вода на Сантрагниус V, пише там. Ах тези риби от Сантрагиниус!!!)
Поставете в сместа три кубчета Арктурански мегаджин и ги оставете да се разтопят (необходимо е сместа да бъде добре охладена, защото в противен случай бензолът се изпарява).