— Винаги можем да го заменим с друг — мъдро каза Бенджи, — ако смятате, че е нужно.
— Да, с електронен мозък — каза Франки. — Някой от по-простите ще свърши работа.
— Някой от по-простите ли! — изписка Артър.
— Точно така — каза Зейфод и изведнъж се ухили злобно, — лесно можеш да го програмираш да казва: КАКВО? и НЕ РАЗБИРАМ и КЪДЕ Е ЧАЯТ? Никой няма да открие разликата.
— Какво? — извика Артър и още повече се отдалечи.
— Видя ли? — каза Зейфод и изквича от болка, защото точно в този момент Трилиън нещо му направи.
— Аз ще открия разликата — каза Артър.
— Не, няма — каза мишката Франки, — ще бъдеш програмиран да не я откриеш.
Форд се отправи към вратата.
— Вижте, приятелчета, много съжалявам — каза той, — но сделката няма да стане.
— А аз пък мисля, че сделката трябва да стане — казаха мишките в хор.
И в миг всичкото обаяние изчезна от тънките им писукащи гласчета. С едва доловимо бръмчене двете им стъклени превозни средства се издигнаха над масата и се насочиха по въздуха към Артър, който продължи, препъвайки се, да отстъпва назад към най-отдалечения ъгъл, напълно неспособен да се съвземе или измисли нещо.
Трилиън го сграбчи отчаяно за ръката и се опита да го завлече към вратата, която Форд и Зейфод се мъчеха да отворят, но Артър беше отпуснат и тежък — изглеждаше хипнотизиран от летящите във въздуха гризачи, които се носеха към него.
Тя му изкрещя нещо, но той продължаваше да стои със зяпнали уста.
След още едно дръпване Форд и Зейфод най-сетне успяха да отворят вратата. От другата й страна ги очакваше малка група отвратителни на вид мъже, които не можеха да бъдат нищо друго освен биячите на Магратеа. И не само че те самите бяха отвратителни, но и медицинската апаратура, която носеха със себе си, съвсем не бе красива. Нахвърлиха се върху тях.
И така, след миг черепът на Артър щеше да бъде отворен. Трилиън бе неспособна да му помогне, а Форд и Зейфод бяха нападнати от неколцина главорези, доста по-тежки и по-добре въоръжени от тях.
И все пак трябва да се бяха родили под изключително щастлива звезда, защото точно в този момент всички сирени на планетата нададоха оглушителен вой.
Глава XXXII
— Тревога! Тревога! — гърмяха говорителите из цялата Магратеа. — Вражески кораб на планетата. Въоръжени нашественици в сектор 8А. Системите за отбрана! Системите за отбрана!
Двете мишки подушваха раздразнено останките на стъклените си превозни средства там, където те се бяха разбили на земята.
— По дяволите — измърмори мишката Франки, — толкова много шум заради два фунта мозък от землянин.
И заприпка насам-натам. Розовите му очички проблясваха гневно, а нежното му бяло кожухче настръхна възмутено.
— Сега не ни остава нищо друго — каза Бенджи, като седна и заглади мустачките си замислено, — освен да съчиним един въпрос, но да го измислим тъй, че да звучи правдоподобно.
— Трудна работа — каза Франки и се замисли. — Какво ще кажеш за ЖЪЛТО И ОПАСНО — ЩО Е ТО?
Бенджи умува над това известно време.
— Не, не става — отсъди той. — Не приляга на отговора.
В продължение на няколко секунди ни един от тях не продума.
— Добре — обади се Бенджи. — КОЛКО ПРАВИ ШЕСТ ПО СЕДЕМ?
— Не, не, прекалено е прост и прекалено прозаичен — каза Франки, — няма да предизвика интерес сред желаещите да се обзалагат.
Отново се замислиха. Накрая Франки каза:
— Чуй какво измислих. КОЛКО СА ПЪТИЩАТА, КОИТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРЕБРОДИ?
— А! — каза Бенджи. — Ах, това звучи доста добре! — повтори си го още няколко пъти. — Да — каза той, — чудесен е! Звучи достатъчно смислено, без да те обвързва с някакво конкретно значение. КОЛКО СА ПЪТИЩАТА, КОИТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРЕБРОДИ? ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ. Чудесно, прекрасно, не може да не се хванат. Франки, скъпи друже, уредихме се!
От радост започнаха да подскачат в танц.
Близо до тях на пода се бяха проснали неколцина доста отвратителни на вид мъже, които бяха получили удари по главата с някои от тежките награди за дизайн.
На около половин миля оттук четири фигури трополяха по един коридор и се чудеха как да се измъкнат. Скоро се озоваха в едно доста обширно компютърно отделение и се заоглеждаха наоколо тревожно.
— Накъде сега, Зейфод — каза Форд.
— Защо да не тръгнем… ей натам — каза Зейфод и се затича вдясно между един от компютрите и стената.
И когато другите го последваха, устремът му бе внезапно възпрян от светкавицата на електрически пистолет, която проряза въздуха няколко инча пред него и разтопи част от съседната стена. По мощния мегафон един глас каза: