Газирайте сместа с четири литра блатен газ от Фалия, в памет на всички онези щастливи стопаджии, умрели от удоволствие из блатата на Фалия.
На върха на сребърна лъжичка отмерете екстракт от Куалактинска хипермента, събрала в себе си всички омайни ухания на тънещите в мрак Куалактински пояси — нежно сладки и мистични.
Пуснете вътре зъб на алголиански слънцетигър. Наблюдавайте как се разтваря и пръска огнената жар на алголианските слънца в самото сърце на питието.
Поръсете със замфуор.
Прибавете една маслина.
Пийте… но… много внимателно…“
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е много по-търсена книга от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА.
— Шест пинти битер2 — каза Форд Префект на бармана на „Кон и коняр“. — И по-бързо, моля, защото ей сега ще настъпи свършекът на света.
Барманът на „Кон и коняр“ не заслужаваше подобно отношение — той беше достопочтен възрастен мъж. Побутна очилата над носа си и запремига срещу Форд Префект.
Форд не му обърна никакво внимание и се зазяпа през прозореца, затова барманът отправи поглед към Артър, които повдигна безпомощно рамене и запази мълчание.
Ето защо барманът каза:
— Така ли, сър? Тъкмо и времето е хубаво… — и започна да пълни халбите.
Направи още един опит:
— Ще гледате ли мача следобед?
Форд извърна поглед към него.
— Не, няма смисъл — каза той и пак се обърна, за да гледа през прозореца.
— Да не би, господине, да смятате, че резултатът не буди съмнение? — попита барманът. — „Арсенал“ никакви ли шансове няма?
— Не, не — каза Форд, — чисто и просто след малко ще настъпи свършекът на света.
— О, да, сър, преди малко го споменахте — каза барманът, като погледна над очилата си, този път към Артър. — Ами ако е тъй, „Арсенал“ ще извадят голям късмет.
Форд отново го погледна, този път искрено изненадан.
— Не, не съвсем — каза той и се намръщи.
Барманът пое дълбоко въздух.
— Заповядайте, сър, шест бири — каза той.
Артър му се усмихна тъжно и отново сви рамене. Обърна се и се усмихна тъжно и на останалите в кръчмата, в случай че някой от тях бе чул за какво става дума.
Някой нищо не бе чул и никой не разбра защо им се усмихва.
Човекът, който седеше на бара до Форд, огледа двамата мъже, огледа и шестте бири, направи наум няколко светкавични аритметични операции, хареса получения отговор и една глупава и пълна с надежди усмивка цъфна на лицето му.
— Долу ръцете, те са за нас! — каза Форд и му хвърли поглед, който би накарал и алголиански слънцетигър да продължи да си гледа работата.
Форд хвърли една банкнота от пет лири на тезгяха и каза:
— Задръжте рестото.
— Какво? От петачката ли? Много ви благодаря, сър!
— Остават ви десет минути, за да ги похарчите.
Барманът реши просто да се махне за малко.
— Форд, би ли ми казал, ако обичаш, какво по дяволите става? — попита Артър.
— Хайде, пий — каза Форд, — чакат те три бири.
— Три бири? — каза Артър. — На обяд?
Човекът до Форд се ухили и закима радостно. Форд не му обърна никакво внимание.
— Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.
— Много умно — каза Артър. — Трябва да го изпратиш на Рийдърз Дайджест3. Те имат цяла страница за хора като тебе.
— Хайде, пий!
— Но защо три бири наведнъж?
— Отпуска мускулите. Ще имаш нужда от това.
— Отпуска мускулите?
— Отпуска мускулите.
Артър се загледа в бирата си.
„Днес ли нещо сбърках — каза си той, — или светът винаги е бил такъв, но съм бил прекалено затворен в себе си, за да го забележа?“
— Добре — каза Форд, — ще се опитам да ти обясня. Откога се познаваме?
— Откога ли? — Артър се замисли. — Ами от около пет години, може би шест — каза той. — Тогава повечето неща имаха разумно обяснение.
— Добре — каза Форд. — Как ще реагираш, ако ти кажа, че в действителност не съм от Гилдфорд, а от една малка планета някъде в околностите на Бетелгиус?
Артър сви рамене неопределено.
— Ами не знам — отвърна той, като отпи от бирата. — Защо, смяташ ли, че е възможно да кажеш такова нещо?
Форд се отказа. Наистина не си струваше да се занимава с това при положение, че след малко щеше да настъпи свършекът на света. Затова просто каза:
— Пий!
След това продължи с напълно естествен тон:
— След малко ще настъпи свършекът на света.
Артър отново се усмихна тъжно на всички присъстващи в кръчмата. Присъстващите го гледаха намръщено. Един човек му махна с ръка да спре да му се усмихва и да си гледа работата.