Докато колата се носеше напред, Рейдж погледна часовника си.
- Четири, три, две...
Къщата зад тях изригна с гръм и трясък, създавайки мощна ударна вълна...
...в същия миг, в който един миниван, пълен с лесъри, спря в края на алеята, препречвайки пътя към шосе 9.
Бела отново провери двата сака, за да се увери, че е взела всичко, от което щеше да има нужда на първо време. В единия, този със зелените дръжки, бе сложила някои свои дрехи, както и зарядното за мобилния си телефон, четката за зъби и две хиляди долара в брой. В сака със сините дръжки беше прибрала дрешките на Нала, биберони и пелени, както и мокри кърпички, крем против подсичане, одеялца, плюшено мече и книжка „О, местата, където ще идеш" от Доктор Сюс.
В нощ като тази заглавието на любимата книжка на Нала бе като ритник в слабините. Буквално.
- Влез - извика Бела, когато на вратата се почука.
Мери, жената на Рейдж, надникна в детската стая. Лицето й бе изопнато, а сивите й очи гледаха мрачно, още преди да забележат пътните чанти на пода.
- Рейдж ми прати съобщение. Зи е ранен. Знам, че възнамеряваш да се изнесеш и не е моя работа защо, но може би няма да е зле да изчакаш малко. От това, което Рейдж ми каза, Зи ще има отчаяна нужда да се нахрани.
Бела бавно се изправи.
- Колко... колко зле е пострадал? Какво...
- Не знам нищо друго, освен това, че ще си дойдат възможно най-скоро.
Мили... Боже! Точно от това се страхуваше открай време. Че Зи ще бъде ранен, докато е навън.
- Кога ще се приберат?
- Рейдж не ми каза. Знам, че първо трябва да оставят един ранен цивилен в новата клиника на Хавърс, но тя така или иначе им е на път. Не съм сигурна дали Зи ще бъде лекуван там или тук.
Бела затвори очи. Зейдист й беше изпратил съобщението след като са го ранили. Потърсил я бе, раздиран от болка... а тя го бе зашлевила с новината, че го изоставя сам с демоните му.
- Какво направих! - прошепна тя.
-Моля?
Бела поклати глава, толкова на себе си, колкото и в отговор на Мери.
Отиде до детското креватче и погледна дъщеря си. Нала спеше, надвита от пълното, всепоглъщащо изтощение на децата; малките й гърдички се надигаха равномерно, розовите й пръстчета бяха свити в юмручета, веждите й бяха сбърчени, сякаш се бе съсредоточила в това да порасне възможно най-бързо.
- Ще останеш ли с нея? - попита Бела.
- Разбира се.
- В хладилника има мляко.
- Ще бъда тук през цялото време. Няма да я оставя нито за миг.
В края на алеята пред яркозелената къща, Зи усети как ха-мърът подскочи, когато Куин рязко натисна спирачките. Въпреки законите на физиката, мощният автомобил се закова на място, преди да е размазал предницата на минивана, изпречил се на пътя му.
От прозорците на безличната кола, която повече би подхождала на някоя домакиня от предградията, отколкото на банда лесъри, се показаха дула на пистолети, сякаш тя беше дилижанс в Дивия запад, и във въздуха засвириха куршуми. Те се удряха с дрънчене в стоманения корпус на хамъра и отскачаха от дебелите плексигласови прозорци.
- Имам го само от две нощи - ругаеше Куин, - а копелетата вече се опитват да го надупчат като швейцарско сирене! Как ли пък не! Дръжте се!
Той включи на задна скорост, отдръпна се на около пет метра и като даде на първа, яростно натисна газта. Извил волана наляво, той заобиколи минивана, обсипвайки и двете коли с дъжд от пръст.
Докато подскачаха насам-натам, сякаш се намираха в лодка насред развълнувано море, Рейдж бръкна в якето си и извади ръчна граната. После открехна бронирания прозорец само толкова, колкото му бе необходимо, махна предпазителя със зъби и метна гранатата навън. Като по поръчка, проклетото нещо отскочи от покрива на вражеската кола и се търкулна под нея.
Тримата лесъри изскочиха от минивана, сякаш гореше.
Както и стана след десетина секунди - високи пламъци го обгърнаха и осветиха нощта.
По дяволите! Ако Зи си мислеше, че влаченето през тунела беше лошо за крака му, то се оказа нищо в сравнение с цялото подскачане и друсане, докато се измъкнат от лесърите. Когато хамърът най-сетне излезе на шосе 9 (при което помете поне един от убийците), Зи почти бе изгубил съзнание.
- Проклятие, изпада в шок.
Без особен интерес, Зи си даде сметка, че Рейдж се е обърнал и гледа не към цивилния вампир, а към него.
- Нищо такова - промърмори той и забели очи. - Просто си почивам.
Невероятните, сини като морето на Бахамите очи на Рейдж се присвиха.
- Открита. Фрактура. Копеле. В този момент кръвта ти изтича.