Свидетели. По дяволите. Трябваше да се стегне.
Докато Зи примигваше енергично, стаята се фокусира пред погледа му и мислите му се насочиха към последния път, когато беше тук.
Раждането.
- Ш-ш-ш... - прошепна Бела, изтълкувала погрешно потрепването му. - Просто затвори очи и се отпусни.
Той се подчини, защото отново беше на ръба и то не само заради жестоката болка в ръцете и крака.
Господи, онази нощ, в която Нала се роди... нощта, когато едва не изгуби своята шелан...
Зи стисна клепачи - не искаше отново да преживява миналото... нито пък да се вглежда твърде задълбочено в настоящето. Грозеше го опасността да изгуби Бела. Отново.
- Обичам те... - прошепна той. - Моля те, не си отивай.
- Тук съм.
Да, само че докога?
Ужасът, който изпитваше в момента, го върна обратно в нощта на раждането. Беше на дежурство с Вишъс - двамата разследваха отвличането на някакъв цивилен в центъра на града. Когато доктор Джейн му позвъни, той се отърва от Вишъс като от лош навик, дематериализира се в двора на имението, прекоси на бегом фоайето и се втурна в тунела. Всички - жени, мъже, догени, дори Рот - бързаха да отскочат от пътя му, за да не се превърнат в кегли за боулинг.
Откри Бела в същата тази стая в тренировъчния център, лежаща върху същата болнична кушетка, на която лежеше той сега. Появи се насред поредната контракция и бе принуден да гледа как тялото й се сгърчва, сякаш нечии гигантски ръце я бяха заклещили в желязна хватка. Когато болката я поотпусна, тя си пое дълбоко дъх, а после го погледна и му се усмихна немощно. Протегна ръце към него и той начаса захвърли оръжията си върху покрития с линолеум под.
- Ръцете! - излая доктор Джейн. - Измий си ръцете, преди да се приближиш.
Зи кимна и отиде право при дълбоките умивалници, които се пускаха с педал. Насапуниса ръце и ги търка, докато кожата му не придоби розов цвят, след което ги избърса в една синя хирургична кърпа и се втурна при Бела.
Дланите им едва се бяха докоснали, когато я връхлетя следващата контракция. Бела стисна ръката му толкова силно, че едва не я смаза, ала Зи не го беше грижа. Приковал погледа й в своя, докато тя се напрягаше, той би сторил всичко, за да облекчи болката й... в този момент на драго сърце би отрязал собствените си топки. Не можеше да повярва, че заради него тя трябва да понесе подобно мъчение.
А после бе станало още по-зле. Контракциите бяха като набиращ скорост локомотив, а неговите релси - тялото на Бела. По-тежки, по-дълги, по начесто. По-тежки, по-дълги, по начес-то. Зи недоумяваше как Бела издържа. И ето че дойде моментът, когато престана да ги издържа.
Жизнените й показатели се сринаха. Пулс, кръвно налягане - всичко отиде по дяволите. Зи разбра колко сериозно е положението по това колко светкавично реагира доктор Джейн. Спомни си системите, които тя включи на Бела, и как Вишъс се приближи с... по дяволите, хирургични инструменти и кувьоз.
Доктор Джейн си сложи нов чифт ръкавици, поглеждайки първо към Бела, а после към него.
- Ще се наложи да извадим малката. Нейното състояние също не е добро.
Кимане. Той бе кимнал от свое име, както и от името на Бела. Йод-повидонът, с който Вишъс намаза издутия корем на Бела, имаше ръждивооранжев цвят.
- Тя добре ли е? - отчаяно промълви Бела. - Детето ни...
Доктор Джейн се наведе над нея.
- Погледни ме.
Погледите на двете жени се срещнаха.
- Ще сторя всичко по силите си, за да спася и двете ви. От теб искам само да се успокоиш, това е твоята работа сега. Успокой се и ме остави да свърша онова, в което ме бива най-много. Дишай дълбоко.
Зейдист си пое дъх заедно със своята шелан... а после видя как клепачите на Бела неочаквано потрепват и тя вперва странно съсредоточен поглед в тавана. Преди Зи да успее да я попита какво гледа, тя затвори очи.
В продължение на един миг на неописуем ужас, Зи си помисли, че те никога вече няма да се отворят, а после тя каза:
- Направи всичко възможно, за да я спасиш.
Думите и го смразиха - Бела очевидно не вярваше, че ще преживее раждането. И единственото, което имаше значение за нея, бе детето да оживее.
- Моля те, не ме оставяй - простена той, докато доктор Джейн правеше първия разрез.
Ала Бела не го чу. Тя бе изгубила съзнание, сякаш бе в лодка, която се бе отвързала и отплавала към по-спокойни води.
Нала се роди в шест часа и двайсет и четири минути сутринта.
- Живо ли е? - попита Зейдист.
Макар че сега се срамуваше да си го признае, беше попитал единствено защото се ужасяваше от мисълта Бела да се съвземе и да трябва да научи, че детето й се е родило мъртво.