КАКТО И ДА Е. Фюри не говореше. Напоследък е станал ужасно мълчалив. Тъжно мълчалив. Все гледа да е сам и този ден бе отишъл в Дупката не защото искаше, а защото чувстваше, че трябва да е там.
Зи гледаше и двата филма за първи път. Беше напълно ПОГЪЛНАТ от тях. Представете си всички изненади, които го очакваха: когато господин Такаги е застрелян от Алан Рикман, когато тялото се появи в асансьора с онзи надпис върху ризата. Ами когато Маклейн е във вентилационната шахта? Или пък как жената на Маклейн използва тейзъра23 си върху онзи тъп репортер? На Зи филмите СТРАШНО му харесаха... подскачаше точно където трябва, ругаеше срещу екрана, ръмжеше и викаше. Беше адски погълнат и през цялото време здраво стискаше Бела. Отместваше очи от екрана само за да се увери, че тя има нещо за пийване. Както и за хапване. Или за да я попита дали й е удобно. „Да не ти е студено? Искаш ли още една завивка?"
Ще ви кажа (макар че не би трябвало да го правя), че Бела имаше голям белег от ухапване върху врата си. Зи бе пил от нея около час преди да започнат филмите. Беше се прибрал вкъщи след нощ на воюване и бе почувствал този... порив... да се нахрани. В крайна сметка се бе присламчил към нея в банята. Тя току-що си бе взела душ и започна да му разказва за онлайн курса по творческо писане, в който се бе включила. Както и да е... той я гледаше в огледалото, докато тя бъбреше и си сушеше косата и... тя спря и го попита какво не е наред. Когато разбра какво става, тя се обърна и му се усмихна. Пусна кърпата, в която се бе загърнала. В началото Зи звучеше някак извинително. Сякаш се притесняваше, защото досега никога не бе поемал инициативата. Ала после тя се озова в ръцете му, той приближи уста към шията й и... е, двамата наистина се отдадоха на момента, (прокашля се) И то как... (изчервява се) ъъъ... КАКТО И ДА Е...
Ви издържа до края... горе-долу. Ровеше се в интернет, макар че нямам никаква представа какво се опитваше да намери. От време на време някой му подвикваше да се махне от компютъра, но той не му обръщаше внимание, докато накрая Бъч не го замери с празна кутия от бира. (Кой пиеше бира ли? Бет... тя си пада по „Сам Адамс"23, нали помните?). В крайна сметка Ви се настани до Фюри и Бъч. Ергените, както ги наричат другите.
Е, това беше тяхната киновечер (ден). На ред е маратон с „Пришълеца". И да, Рейдж ще настоява да изиграе на пода пред телевизора цялата сцена с излизането на пришълеца от стомаха, (въздъхва) Такъв е Холивуд, нали си го знаете?
Рот и ножът за отваряне на писма
(публикувано на 23 юли 2006 г.)
Тази история е направена както трябва и е доста дълга... обаче каква сцена между Бет и Рот накрая, а?
Който е казал, че през юли не може да те затрупат преспи, не е наред с главата.
Тейзър - електрошоково оръжие. - Бел. прев.
Рот се облегна назад в трона си и се загледа в белите купчини пред себе си - молби, отправени към краля за намеса по най-различни граждански въпроси. Пълномощни на името на Фриц за банкови трансакции. Безкрайният поток от „полезни предложения" на глимерата... полезни единствено за самата глимера.
Същинско чудо бе, че префърцуненото писалище не се бе строшило под тежестта им.
Иззад гърба му се разнесе поредица от металически из-щраквания и щорите се вдигнаха за през нощта с бръмчене. Заедно с вдигането на стоманата долетя и нисък тътен - предупреждение, че е на път да се развихри поредната лятна кол-дуелска буря.
Рот се изправи в стола и взе лупата си. Проклетото нещо бе на път да се превърне в част от ръката му, а той го ненавиждаше. Първо, скапаният боклук не действаше особено - и с негова помощ не виждаше много по-добре. И освен това непрекъснато му напомняше, че целият му живот се бе превърнал в безкрайна чиновническа работа.
Вярно, чиновническа работа с достойна цел,'значима и благородна, ала все пак...
Рот разсеяно взе един нож за писма, украсен с кралския му печат, и закрепи връхчето му върху показалеца си, така че сребърното острие остана да стърчи във въздуха. За да направи играта още по-трудна, затвори очи и започна да движи ръката си напред-назад - така създаваше нестабилност, подлагаше се на изпитание и използваше останалите си сетива, а не слабото си зрение.
Изведнъж изруга и отвори очи. Исусе, защо си губеше времето по този начин? Имаше да свърши цял куп неща, които не търпяха отлагане...