Лесърите замръзнаха по местата - очевидно те също ги бяха забелязали.
Зи изруга. Главата си залагаше, че това беше някакъв нов вид ксенонови фарове и че бяха на път да се сдобият с публика.
Само дето температурата на въздуха изведнъж спадна с няколко градуса. Просто ей така. Сякаш някой бе стоварил два тона сух лед и бе включил огромен вентилатор.
Зейдист отметна глава назад и се разсмя, гръмко и продължително. Силата му се завърна, въпреки порязаното гърло и кървящото рамо. Заваля, ала това изобщо не охлади агресията, бушуваща в тялото му.
Лесърите очевидно решиха, че е луд, но в този миг ярка светкавица превърна нощта в ден...
...и разкри Рот, застанал в другия край на улицата. Яките му като дъбови стволове крака бяха разкрачени, протегнатите му ръце бяха дебели като греди, а вятърът развяваше дългата му до кръста коса. Искрящите му очи бяха същински смъртоносен рев в нощта, острите му кучешки зъби се белееха отдалеч. В ръцете си държеше метателни звезди - неговата запазена марка, на хълбоците му почиваха две берети... а върху гърдите му, кръстосани с дръжките надолу, бяха ножовете, черните кинжали на Братството, оръжията, които не бе използвал от възкачването си на трона.
Кралят бе дошъл, за да посее смърт.
Зейдист погледна към лесърите, един от които се обаждаше, за да повика още подкрепление.
Човече, помисли си Зи, наистина бе готов да се завърне в играта.
Двамата с Рот никога досега не се бяха били заедно, ала тази нощ щяха да го сторят. И щяха да победят.
Много по-късно, в имението, Бет кръстосваше билярдната стая. Тази нощ тя бе превърнала това място в център на своята вселена - зеленият филц със своите дупки и пъстроцветни топки бе слънцето в нейната слънчева система и тя се въртеше около него, отново и отново...
Господи. Не знаеше как Мери и Бела се справят... как издържаха, знаейки, че хелрените им са навън в злата нощ и се бият с нескончаем поток от врагове... врагове, чиито оръжия не само осакатяваха, но и убиваха.
Когато Рот й каза какво иска да направи... не, какво се нуждае да направи, тя си бе наложила да не се разкрещи. Ала, господи, нали веднъж вече го бе видяла да лежи в болницата, а от него да излизат безброй тръбички и жици, ранен, умиращ, лутащ се между живота и нищото.
Последното, което искаше, бе отново да преживее този кошмар.
Вярно, Рот бе направил всичко по силите си, за да я успокои. Обеща и, че ще внимава. Напомни й, че е роден и обучен именно за това, и че преди да я срещне е воювал в продължение на триста години. И освен това я увери, че ще е само тази вечер.
Само дето какво значение имаше всичко това? Тя не мислеше за трите века, през които се бе прибирал невредим по изгрев слънце. Тревожеше се единствено за тази нощ, когато можеше и да не си дойде. В крайна сметка той беше от плът и кръв и животът му имаше таймер, който можеше да стигне до нулата само за миг. Нужен бе просто един куршум в гърдите или в главата, или...
Бет се огледа и си даде сметка, че е спряла. В което нямаше нищо странно. Очевидно краката й чисто и просто бяха залепнали за пода.
Насилвайки се да продължи да обикаля, тя си напомни, че това бе истинската му същност. Рот беше воин. Тя не се бе омъжила за някакъв си женчо. Във вените му течеше кръвта на боец, а през последната година той бе станал едва ли не затворник в собствената си къща. Неизбежно бе един ден нещо да се пропука.
Но, господи, трябваше ли да излезе в нощта и да...
Големият часовник започна да бие. Пет удара.
Защо ги нямаше още...
Вратата на вестибюла се отвори и Бет чу как Зейдист, Фюри, Вишъс и Рейдж влязоха. Плътните им гласове се гонеха във фоайето, думите им - забързани от енергията и силата им. Бяха възбудени от нещо, преливащи от въодушевление.
Несъмнено, ако Рот бе ранен, те нямаше да се държат така. Нали? Нали?
Бет отиде до вратата... и трябваше да се подпре на касата, за да не падне. Зи беше ранен - впитото му поло беше подгизнало от кръв, а камите му бяха лъскави и мокри. Само че той сякаш не забелязваше. Лицето му грееше, а очите му горяха. Къде ти, той се държеше все едно го бе ухапало насекомо, а не сякаш имаше две грозни рани.
Позамаяна, защото смяташе, че все на някого трябва да му прилошее вместо него, Бет проследи с поглед как четиримата се отправят към тайната врата под стълбището. Знаеше, че са се запътили право към стаята за първа помощ в тренировъчния център и се запита как ли би се почувствала Бела, ако види Зи в това състояние. Ала доколкото познаваше братята, това нямаше да се случи - обвързаните мъже винаги много внимаваха да превържат раните си и да се пооправят, преди да отидат при своите шелани.