Преди братята да изчезнат в тунела, Бет пристъпи във фоайето, неспособна да издържа повече.
- Къде е той? - попита тя на висок глас.
Четиримата спряха и надянаха безизразни маски, сякаш не искаха да я обидят с въодушевлението си.
- Всеки момент ще се прибере - отвърна Фюри; жълтите му очи и усмивката му излъчваха доброта. - Всичко е наред.
Вишъс се усмихна мрачно.
- Повече от наред. Днес той отново е жив.
А после я оставиха сама.
Тъкмо когато Бет бе на крачка от това да се вбеси, вратата на вестибюла се отвори и студеният вятър нахлу във фоайето сякаш някой разстилаше килим.
Рот пристъпи в къщата и Бет го зяпна с широко отворени очи. Не го беше видяла преди да излезе, защото просто не бе в състояние да гледа, ала сега го виждаше.
Исусе Христе, виждаше го и още как!
Нейният хелрен изглеждаше точно както през онази нощ, когато се появи в стария й апартамент - смъртоносна заплаха, облечена в черни кожени дрехи. Препасаните оръжия бяха толкова неделима част от тялото му, колкото мускулите под кожата му. В бойното си облекло той излъчваше неимоверна мощ, онази мощ, която трошеше кости, прерязваше гърла и окървавява-ше лица. В дрехите си на воин той бе истински ужас, кошмар... ала въпреки това си оставаше мъжът, когото тя обичаше, и с когото се бе обвързала, до когото спеше, който я хранеше, който я държеше в прегръдките си през деня, който й се бе отдал телом и духом.
Рот завъртя глава, докато очите му я откриха, и заговори с някак променен глас, толкова гърлен, че тя едва успя да го познае.
- Трябва да те чукам. Обичам те, но тази нощ трябва да те чукам.
В главата на Бет имаше само една мисъл: Бягай. Бягай, за-щото той иска да го направиш. Бягай, защото той иска да те преследва. Бягай, защото мъничко се боиш от него и това адски те възбужда.
Знаейки, че мирисът на възбудата й се излъчва от нея, Бет се втурна към стълбите с босите си крака, вземайки стъпалата с цялата бързина, на която бе способна. След броени секунди го чу зад себе си, тежките му ботуши думкаха като гръмотевици. Еротичната заплаха, която се излъчваше от него, я връхлетя и я остави без дъх - не защото бе уморена от усилието, а защото знаеше какво ще последва в мига, в който той я залови.
Когато достигна втория етаж, тя се втурна по първия коридор, който видя, без да знае къде отива и без да я е грижа. С всяка крачка Рот я настигаше... усещаше го по петите си, като вълна, готова да я връхлети и да се разбие в нея, да я повлече със себе си и да я погълне.
Тя се втурна във всекидневната на втория етаж и...
...той я сграбчи за косата и за ръката, завъртя я, препъна я и тя полетя към пода.
Миг преди Бет да докосне пода, Рот се извъртя така, че тялото му пое сблъсъка и омекоти падането й. Докато тя се бореше да се изправи, смътно си помисли, че лежи по гръб върху него, гърдите му бяха под раменете й, а ерекцията му - точно там, където трябваше да бъде.
А после напълно престана да мисли.
Краката на Рот се раздвижиха, преплетоха се в нейните и като ги плениха, ги разтвориха широко. Ръката му се стрелна между бедрата й с груба настойчивост и тялото й се изви в дъга, а от гърлото й се откъсна вик, когато той откри точно колко бе възбудена. Бет престана да се съпротивлява и двукрилата врата на всекидневната се затвори с трясък, а после той я обърна, така че тя се озова легнала по очи на пода. Той я покри с тялото си, задържайки я на място с начина, по който бе обкрачил бедрата й. Така отблизо, от него се излъчваше мирис на чиста пот, на обвързване, на кожени дрехи и на смъртта на техните врагове.
Бет едва не свърши.
Дишайки тежко, също като нея, Рот се надигна и разкъса панталонките й, старият плат поддаде толкова лесно, сякаш го беше страх да не се подчини.
Исусе, Бет прекрасно го разбираше.
Хладен въздух погали ханша й, когато Рот разкъса бикините й със зъби. Последва звук от сваляне на цип, а след това ръцете му наместиха хълбоците й и той потърси онова, което го очакваше, онова, което му принадлежеше.
Потъна в нея с неудържима мощ.
Бет разпери ръце върху мраморния под, когато той нахлу в тялото й и тласъците му подхванаха бесен ритъм, сто и трийсет килограма секс, които я затискаха и разпъваха. Дланите й из-скърцаха върху мрамора, когато я връхлетя първият от оргазмите.
Той още не бе отминал, когато Рот сложи ръка под брадичката й и обърна лицето й към себе си. Ала ритъмът му бе толкова мощен, че не бе в състояние да я целуне...
Затова той изсъска и впи зъби във вената на врата й.
Замръзна насред един от тласъците, когато започна да пие, вземайки от вената й с необуздана властност. Болката се завих-ри и я опари, примесена с последните спазми на оргазма... и й донесе нова вълна на удоволствие. А после той отново подхвана свирепия си ритъм, коремът му се търкаше в ханша й, хълбоците му се блъскаха в нейните, от гърдите му се откъсваше ръмжене на любовник...