Докато доктор Джейн зашиваше Бела, Вишъс побърза да постави балона за обдишване над устата и нослето на новороденото, а след това я сложи на системи и направи нещо с ръцете и краката й. В този миг той действаше също толкова бързо, кол-кото и неговата шелан.
- Жива ли е?
- Зейдист?
Той отвори очи и се върна в настоящето.
- Искаш ли още обезболяващи? - попита Бела. - Изглеждаш сякаш страдаш от нетърпима болка.
- Не мога да повярвам, че оживя. Беше толкова мъничка.
Думите на Зи я объркаха, ала недоумението й трая само миг. Раждането... говореше за раждането. Тя помилва меката, къса коса на главата му, мъчейки се да го облекчи по някакъв начин.
- Да... да, наистина беше мъничка.
Жълтите му очи обходиха останалите в стаята и той понижи глас.
- Мога ли да бъда откровен?
„По дяволите”, помисли си Бела.
- Разбира се.
- Интересуваше ме дали е жива единствено защото не исках да ти съобщят, че се е родила мъртва. Тя бе единственото, за което ти се тревожеше... и не можех да понеса да я загубиш.
Бела сбърчи чело.
- Имаш предвид накрая?
- Да... каза, че искаш тя да се спаси. Това бяха последните ти думи.
Бела сложи ръка на бузата му.
- Мислех, че умирам и не исках да те оставя съвсем сам. Аз... видях светлината на Небитието. Тя бе навсякъде и аз се къпех в нея. Тревожех се за теб... за това какво ще стане, ако умра.
Лицето му пребледня още повече - доказателство, че има и по-блед цвят от бялото.
- Така и подозирах. Господи, не мога да повярвам колко близо си била до смъртта.
Доктор Джейн се приближи до леглото.
- Извинявайте, че ви прекъсвам. Искам само да проверя показателите му.
- Разбира се.
Докато гледаше как Джейн бързо преглежда Зи, Бела неволно се замисли как тези призрачни ръце бяха помогнали на дъщеря й да се появи на белия свят.
- Добре - каза доктор Джейн най-сетне и преметна стетоско-па около врата си. - Това е добре. Положението му е стабилно, до около час би трябвало да е на крак.
- Благодаря ти - прошепна Бела. Зи стори същото.
- Няма за какво. Наистина. Така, а сега защо ние останалите не вземем да ви оставим насаме?
Останалите започнаха да се разотиват, отправяйки пожелания за по-бързо оздравяване и предложения за помощ. Преди да излезе, Рот поспря и се обърна към Бела.
Тя стисна рамото на Зи още по-силно, ала кралят само кимна и затвори вратата след себе си.
Бела се прокашля.
- Искаш ли да ти донеса нещо за...
- Трябва да поговорим.
- Може да почака...
- Докато си тръгнеш от имението? - Зи поклати глава. - Не. Трябва да говорим сега.
Бела придърпа един стол на колелца и седна; милваше го по рамото, тъй като не можеше да вземе бинтованите му ръце в своите.
- Страх ме е. Ако не... ако не успеем да преодолеем тази пропаст...
- Мен също.
Думите им увиснаха в тишината на облицованата с плочки болнична стая и мислите на Бела отново се върнаха към деня на раждането и мига, в който се бе събудила след цезаровото сечение. Първото, което видя, бяха очите на Зейдист, приковани в лицето й с израз на безкрайна агония. Постепенно болката се разсея, отстъпвайки място първо на неверие, а после - на надежда.
- Покажете й детето - рязко каза той. - Бързо!
Вишъс докара кувьоза до болничното легло и Бела за първи път съзря дъщеря им. Повличайки системата, забита в ръката й, тя се протегна и докосна плексигласовото стъкло. В мига, в който пръстите й се допряха до прозрачната преграда, детето обърна главичката си към нея.
Бела вдигна очи към Зейдист.
- Може ли да я наречем Нала?
Очите му се навлажниха.
- Да. Разбира се. Каквото поискаш.
Той я целуна, даде й вената си, изобщо - направи абсолютно всичко, което би могло да се очаква от един внимателен, любящ хелрен.
Бела се върна към настоящето и поклати глава.
- Веднага след раждането изглеждаше толкова щастлив. Ликуваше заедно с останалите. Помогна да украсят кошчето й с панделки... Отиде при Фюри и му пя...
- Защото ти оживя и не изгуби детето си. Най-големите ми страхове не се сбъднаха. - Зейдист повдигна ръка, сякаш искаше да разтърка очи, и се смръщи, когато си даде сметка, че няма да стане, не и с тези превръзки. - Радвах се заради теб.
- Но след като ми даде да пия от теб, ти отиде до кувьоза и посегна към нея. Дори се усмихна, когато тя погледна към теб. По лицето ти се четеше обич, не само облекчение. Какво се промени? - Когато Зи се поколеба, тя каза: - Готова съм да ти дам още време, ако ти е нужно, но не искам да ме държиш настрана от онова, което се случва в теб. Какво стана?