Докато се оглеждам наоколо, мисълта ми се насочва към двамата мъже, които живеят тук със своите шелани. Припомням си доброто старо време от „Тъмна любов", когато Ви и Бъч прекараха нощта в гостната на горния етаж в къщата на Дариъс. Бъч пита Ви за ръката му и Ви начаса установява, че на Железния животът май му е дотегнал. Двамата си допадат от самото начало, просто ей така. Любимата ми част е, когато Рот се появява на следващата сутрин и подхвърля „Добре си гукате тук". Мисля, че си спомняте какъв е техният отговор, нали?
И ето ни отново тук, две години по-късно, а те все още са заедно.
От друга страна, ние, доживотните фенове на „Ред Сокс" сме адски лоялни.
Но всичко е толкова различно...
Вратата на подземния тунел се отваря и Бъч прекрачва прага. Вони на лесър. Запушвам нос, защото от сладникавата миризма на бебешка пудра започва да ми се повдига.
- Интервюто се отменя - дрезгаво казва той.
- Ъъъ... добре, и без това нямам химикалка - смотолевям аз, преценявайки колко мрачен изглежда и как преплита крака.
Отправя се към банята, като се препъва и се блъска в стените.
Страхотно. И какво да правя сега?
Изчаквам около една минута и поемам след него, защото... ами, в ситуация като тази, на човек му се иска да помогне, нали така? Когато стигам до вратата на стаята му, зървам голия му гръб и побързвам да извърна поглед.
- Имаш ли нужда от нещо? - питам го, чувствайки се като глупачка. Може и да пиша за братята, но нека си го признаем - в техния свят аз не съм нищо повече от призрак, наблюдател, но не и участник.
- От Ви. Но той всеки момент ще дойде...
Входната врата се отваря с гръм и трясък и аз се обръщам рязко, сякаш някой ме е дръпнал.
Мамка му...
Защото ето как стоят нещата с Ви. Той не ме харесва. Никога не ме е харесвал. Като се има предвид, че е близо сто и четирийсеткилограмов вампир с ръка, която сее смърт, неволно си спомням всички пристъпи на паника, които съм имала през живота си. Те се завръщат до последния. Едновременно.
Преглъщам мъчително. Ви е облечен в черни кожени дрехи, едното му рамо кърви и очевидно е в отвратително настроение. Хвърля поглед към мен и оголва зъби.
- Майтапиш се! - Той само дето не съдира коженото си яке, докато го сваля, и го запраща в другия край на стаята. Кинжалите обаче маха доста по-внимателно. - Човече, тази нощ става все по-отвратителна и по-отвратителна.
Държа си устата затворена. Така де, как да реагира човек на подобно посрещане? С изключение на това да се обеся в банята, едва ли има нещо, с което бих могла да му оправя настроението.
Вишъс минава покрай мен с тежка стъпка и аз се залепям за стената като гоблен, опитвайки се да заема възможно най-малко място. Което не е особено трудно, защото имам фигура, която забележително наподобява дъска - дълга и без никакви заоблености.
Между другото, държа да спомена, че Ви е огромен. ОГРОМЕН. Докато минава покрай мен, главата ми едва стига до рамото му, а от размера на тялото му започвам да се чувствам като петгодишно дете в море от възрастни.
Той спира пред стаята на Бъч, а аз установявам, че съм неспособна да си тръгна, макар да знам, че трябва да го направя. Но просто не съм в състояние да го сторя. За щастие, Ви насочва цялото си внимание към ченгето.
Горкият Бъч.
- Какво си мислеше, че правиш, по дяволите? - излайва Ви.
Гласът на ченгето е дрезгав, но не и немощен.
- Може ли да отложим този разговор с десетина минути? Ще повърна...
- Не ти ли мина през ум, че убийците са въоръжени?
- Знаеш ли, да играеш ролята на свадлива съпруга не помага особено...
- Ако поне веднъж беше използвал мозъка си...
„ Окей, време е да си вървя ”, помислям си, докато двамата се разправят. От толкова много тестостерон във въздуха се замайвам. И то не по приятния начин.
Поемам обратно по коридора, чудейки се какво ще правя с интервюто, което трябва да взема от тях, когато изведнъж си давам сметка... кървави отпечатъци от стъпки. Ви е оставил кървави следи. Трябва да е сериозно ранен, за да остави толкова много кръв по пода.
Тъпо копеле. Арогантно, невъзможно, затворено в себе си копеле. Безразсъдно, твърдоглаво, саможиво копеле с гаден характер и...
Споменах ли, че след отвратителното преживяване по написването на неговата книга, Ви не е сред любимците ми? Той определено не е единственият във връзката ни, който таи не особено топли чувства.