Прокашлям се.
- Има мастилено петно.
- Въобще не се забелязва.
- Обаче аз знам, че е там.
- Значи трябва да престанеш да мислиш толкова. Чантата е наистина хубава.
Той потупва капака на колата, вместо довиждане, и се изправя.
Проследявам го с поглед, докато отива към Дупката. Върху гърба му, вдълбано в кожата с букви на Древния език, се чете името ДЖЕЙН.
Поглеждам към чантата си и се замислям за всичко, което е съхранявала, и всички места, на които е била. И изведнъж започвам да я виждам в светлината на онова, което прави за мен, вместо на онова, което й липсва заради несъвършенството й.
Запалвам двигателя и обръщам, като много внимавам да не закача лилавия понтиак на Рейдж, гигантския черен кадилак, лъскавото беемве на Фюри или поршето на Зи. Докато излизам от двора на имението, бръквам в чантата, изваждам мобилния си телефон и се обаждам у дома. Съпругът ми не вдига, защото спи. Кучето не отговаря, защо няма противопоставени палци (така че му е трудно да работи със слушалката).
- Здравей, миличък. Интервюто не се получи, но все пак събрах материал за писане. Малко съм превъзбудена, затова мисля да карам до другия край на Манхатън. Най-вероятно ще катастрофирам посред бял ден в Пенсилвания. Обади ми се, ко-гато станеш.
Казвам на съпруга си, че го обичам и затварям. Връщам телефона обратно в чантата. Насочвам вниманието си към пътя пред себе си и се замислям за братята...
В което няма нищо ново - аз непрекъснато мисля за тях. Започвам да се тревожа за Фюри.
Просто ей така, молейки се това да накара мозъка ми да млъкне, се навеждам и пускам уредбата. Разсмивам се - онова, което се разнася, е „Тъкач на сънища".
Надувам музиката толкова силно, колкото уредбата позволява, засилвам отоплението докрай, свалям прозорците и натискам газта. Електрическата кола прави, каквото може. Не е понтиакът на Рейдж, но за мен ефектът е също толкова добър. Внезапно усещам, че се наслаждавам на нощта, досущ като Мери, когато имаше нужда да избяга от себе си.
Докато се нося в мрака, вземайки завоите на шосе 22, аз съм като птица, която отлита надалеч. И ми се иска разстоянието между Колдуел и реалността никога да не свърши.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ С ДЖ. Р. УОРД
Въпроси и отговори с Надзирателката
Ако дойдете на някое от подписванията на книгите ми, ще откриете, че частта с въпросите и отговорите е най-приятната. Обсипват ме с купища въпроси за братята, за книгите, за онова, което предстои да се случи, и за онова, което вече е станало, за Бу, за ковчезите, дали шеланите понякога излизат само по женски, как, по дяволите, работи Джейн... На адвоката в мен това наистина му харесва, а читателите са адски УМНИ. Те не пропускат абсолютно нищо и аз страшно ги уважавам. Когато става дума за минали неща, отговарям без увъртания. Когато обаче заговорим за онова, което предстои да се случи, нали съм адвокат, винаги си меря думите. Без съмнение от време на време се случва да изтърва по нещичко и да разкрия някоя и друга тайна, ала през повечето време отговорът ми е „ЧЕТЕТЕ И ЩЕ ВИДИТЕ". Или пък отговарям точно това, което са ме попитали... и нито думичка повече.
Те винаги усещат кога се опитвам да хитрувам.
Тъй като трябваше да спазя традицията за отговори и въпроси и в този пътеводител, съобщих във форума си и в Yahoo! групата си, че се нуждая от въпроси. И получих повече от три хиляди! След като ги изчетох до последния, избрах следните:
Случвало ли се е, докато пишете, някой от героите да се разбунтува и да каже: „Не, няма да го направим по този начин"? Кой беше и как успяхте да го накарате да слуша? -Джилиан
Трябва да призная, че когато видях този въпрос, не можах да не се засмея - ЩЕ МИ СЕ! Джилиан, надценяваш ме. Както казах в частта с досиетата на братята, аз нямам никакъв контрол над тях. Те правят, каквото правят в главата ми, а моята задача е просто да го запиша възможно най-достоверно. Не знам откъде дойдоха, нито защо избраха мен, но в едно съм сигурна - ако си тръгнат, ще остана без нищо. Така че аз съм тази, която трябва да внимава и трябва да слуша, не те... ако можете да ме разберете.
Откъде дойде вдъхновението за имената на братята? В повечето любовни романи за вампири, които съм чела, се използват старовремски или изискани имена, докато вашите са сурови, недвусмислени и не оставят никакво съмнение за какви мъже става дума. - Амбьр
Всъщност братята сами се кръстиха - в началото и аз бях малко объркана. Когато Рот се появи в главата ми и започнах да нахвърлям „Тъмна любов", непрекъснато чувах останалите да го наричат Рот. „Рот", помислих си. „Що за име е това? Рот... Рот..."