Той раздвижи ръката й нагоре-надолу по своята мъжественост.
- Жадувам отново да те докосна. Навсякъде.
Бела пропълзя до него под чаршафите.
- Наистина ли?
- Как е възможно да не те желая! Та ти си най-съвършената жена, която някога съм виждал.
- Дори и след...
Зи бурно долепи устните си до нейните.
- Особено след. - Той се отдръпна назад, за да може Бела да надникне в очите му. - Ти си точно толкова красива, колкото и първия път, когато те видях в тренировъчната зала. Тогава накара сърцето ми да спре, то просто замръзна в гърдите ми. Караш го да спира и сега.
Бела запримигва трескаво и той пресуши сълзите й с целувки.
- Бела, ако знаех, щях да кажа нещо... да направя нещо. Но наистина смятах, че знаеш, че за мен нищо не се е променило.
- Откакто Нала се появи, всичко е различно. Ритъмът на нощите и дните ми. Тялото ми. Аз и ти. Затова предположих...
- Докосни ме - простена той и се изви в ръката й. - Докосни мс и ще разбереш... о, Господи!
Тя го почувства и още как. Обхвана го с две ръце и ги плъзна нагоре-надолу по цялата му твърда дължина.
- Харесва ли ти така? - прошепна тя.
В отговор Зи можа единствено да кимне, простенвайки. До-като беше в ръцете й по този начин, обгърнат от нежните й длани, които го даряваха с наслада, мозъкът му вече даваше на късо.
- Бела... - Той посегна към нея с превързаните си ръце, ала после спря. - Проклети бинтове...
- Аз ще ги сваля. - Бела долепи устни до неговите. - И тога-на ще можеш да сложиш ръцете си, където поискаш...
- По дяволите!
Зи свърши. Без никакво предупреждение. Ала вместо да се почувства разочарована, Бела се разсмя с дълбокия, гърлен смях на жена, която знае, че много скоро ще получи върховна наслада от своя мъж.
Зейдист познаваше този звук. Звук, който обичаше. Който му липсваше. От който се нуждаеше...
От другия край на стаята Нала издаде предупредителен хленч, който бързо прерасна в оглушителен, изправящ косата, „искам-си-моята-мамен" рев.
Бела почувства как ерекцията на Зи спадна. Отлично знаеше, че не бе само защото току-що бе свършил. Той бе способен на поне четири или пет оргазма на нощ... и то в обикновена нощ, а не след като бе прекарал месеци наред във въздържание.
- Толкова съжалявам. - Бела погледна през рамо към кошчето, раздирана от колебание за кого да се погрижи първо.
Зейдист улови лицето й в бинтованите си длани и я обърна към себе си.
- Върви да се погрижиш за малката. Аз съм добре.
В очите му нямаше и намек за укор. И никога не бе имало. Зейдист никога не бе ревнувал от Нала. Тъкмо обратното - от самото начало той бе жертвал собствените си нужди заради нея.
- Няма да се...
- Не се тревожи.
Бела стана от леглото и отиде до кошчето. Нала протегна малките си ръчички и начаса се успокои... особено когато я гушнаха.
Така. Беше гладна, а пелената й беше мокра.
- Няма да се бавя.
- Не се тревожи.
Зи се отпусна върху черните сатенени чаршафи; белязаното му лице вече не изглеждаше напрегнато от желание, а тялото му бе неподвижно и отпуснато. Бела се надяваше, че е заради оргазма. Но се боеше, че причината е, защото той не очакваше тя да се върне скоро.
Бела изтича в детската стая, бързо смени пелената на Нала, след което се настани в люлеещия се стол и я нахрани. Докато държеше дъщеря си на ръце и се люлееше, осъзна колко вярно бе това, че родиш ли, всичко се променя.
Включително и представата ти за време.
Онова, което Бела бе планирала като бързо, петнайсетина-минутно хранене, се превърна в двучасово хленчене, повръщане, още хленчене, хранене, повръщане, оригване, плакане, смяна на пелени, хленчене, истинско маратонско хранене.
Когато Нала най-сетне се успокои, Бела отпусна глава на стола и се остави да бъде завладяна от познатото състояние на изтощение и задоволство. Майчинството наистина беше невероятно - преобразяващо и мъничко пристрастяващо. Май започваше да разбира защо някои жени съсредоточаваха цялото си съществуване върху децата си. Да ги закриляш и да се грижиш да не им липсва нищо бе като опиат. Пък и в ролята си на майка ставаш всемогъща. Ставаше ли въпрос за Нала - думата на Бела беше закон.
Работата бе там, че й липсваше това да е жената на Зи. Липсваше й да се буди от милувките му, горещи и жадни. Липсваше й да усеща как кучешките му зъби потъват дълбоко в шията й.
Липсваше й гледката на белязаното му лице, след като бяха правили любов - зачервено и нежно, пълно с благоговение и обич.
Това, че бе толкова суров с всички останали, включително и с братята, правеше нежността му към нея още по-специална. Открай време.