Господи, този негов кошмар! Не би казала, че сънят променяше всичко между тях, но определено бе достатъчен, за да не го напусне, не и сега. Онова, в което не бе сигурна, бе, какво следва оттук нататък. На Зи му бе необходима повече помощ, отколкото тя бе в състояние да му даде. Нуждаеше се от професионална намеса, не просто изпълнената с обич подкрепа на своята шелан.
Дали Мари не би могла да помогне? Бе работила в областта на психотерапията и именно тя го бе научила да чете и да пише. Зи за нищо на света нямаше да се открие пред някой непознат, но Мери...
О, по дяволите! Зи за нищо на света не би говорил за миналото си с жената на Рейдж. Преживяното беше прекалено ужасяващо, болката - твърде дълбока. Освен това той ненавиждаше да се разчувства пред когото и да било.
Бела се изправи и сложи Нала в по-малкото кошче в детската, в случай, макар и не особено вероятен, че Зи все още е в леглото, гол и в настроение.
Но той не беше. Беше в банята и ако се съдеше по бръмченето и шуртенето на вода, които идваха оттам, очевидно се подстригваше под душа. Върху нощното шкафче лежаха ножица и превръзките, които допреди малко бяха около ръцете му - Бела би дала всичко да го бе направила тя вместо него. Не се съмняваше, че той бе чакал и чакал, докато най-сетне се бе отказал - не само от секса, но и от помощта й. Не ще да му е било никак лесно да се справи с ножицата, при положение че само горната част на пръстите му не беше бинтована... но като се имаше предвид колко бе часът, не му оставаше друго, освен да свали превръзките сам или да отиде на дежурство, без да си вземе душ.
Бела приседна на леглото и оправи цепката на халата си, така че краката й да са покрити. Това се бе превърнало в нещо като ритуал, осъзна тя внезапно - да го чака да излезе от банята. Ко-гато Зи свършеше да се къпе и излезеше, увит в кърпа, двамата не разменяха нито дума, докато той се обличаше в дрешника. А когато той слезеше за Първото хранене, тя си вземаше душ и се обличаше, също така насаме.
Господи, чувстваше се толкова малка в сравнение с проблемите, които имаха, с нуждите на дъщеря си и с това, че се нуждаеше нейният хелрен да й бъде любовник, а не любезен съквартирант.
Почукването на вратата я накара да подскочи.
-Да?
- Доктор Джейн е.
- Влез.
Джейн подаде глава през вратата.
- Здрасти. Той тук ли е? Исках да му сваля превръзките, но виждам, че сте го направили и без моята помощ.
Бела не се и опита да поправи погрешното заключение на доктор Джейн.
- Той всеки момент ще излезе от банята. Може ли да се свали и гипсът?
- Така мисля. Защо не му кажеш да слезе в лечебницата, ко-гато е готов? Аз пак работя върху разширяването й, така че ще се мотая там и ще се правя на строител.
- Ще му кажа.
Последва дълга пауза, през която се чуваше единствено бръмченето на самобръсначката и шуртенето на душа.
Доктор Джейн се навъси.
- Добре ли си, Бела?
Насилвайки се да се усмихне, Бела вдигна отбранително ръце.
- В съвършено здраве съм. Не се нуждая от преглед. Ни най-малко.
- В това не се съмнявам - усмихна се Джейн, а после погледна към вратата на банята. - Слушай... защо не отидеш да му насапунисаш гърба... ако разбираш какво искам да ти кажа?
- Ще почакам.
Ново мълчание.
- Мога ли да си напъхам носа в личните ти работи и да ти дам един съвет?
- Е, ти си си го завирала и в още по-лични работи - смигна Бела.
- Говоря сериозно.
- Давай.
- Преместете кошчето на Нала в детската стая и дръжте вратата затворена през по-голямата частрт времето, когато тя спи. Вземете си бейбифон, за да я чувате.-- Доктор Джейн обходи спалнята с поглед. - Това е стаята, която споделяш със своя съпруг... трябва да бъдеш нещо повече от майка, а той има нужда да бъдеш само негова поне за малко всеки ден. На Нала нищо няма да й стане, пък и е важно да свиква да спи сама.
Бела погледна към кошчето. Мисълта да го премести в съседната стая й се стори странно и необяснимо ужасяваща. Сякаш искаха от нея да захвърли дъщеря си на вълците. Само дето ако искаше нещо повече от съквартирант, двамата със Зейдист се нуждаеха от лично пространство и то не такова, което се измерва в метри.
- Може и да се окаже добра идея.
- Работила съм с много хора с новородени деца. Лекарите обичат да се възпроизвеждат. Какво да ти кажа - след появата на първото винаги има период на приспособяване. Което не означава, че нещо в брака не е наред, просто трябва да се установят нови граници.
- Благодаря ти... наистина, оценявам го.
Доктор Джейн кимна.
- Винаги съм на твое разположение, ако ти потрябвам.
Когато вратата се затвори след нея, Бела отиде до кошчето и приглади пъстроцветните сатенени панделки, които висяха от преградата. Докато гладките ленти се плъзгаха между пръстите й, тя се замисли за церемонията по вричането и всичката любов, която бяха споделили. В тази къща Нала винаги щеше да бъде обожавана, защитена, обградена с грижи. За миг я обзе паника, когато освободи спирачките на легълцето и го забута към детската стая... ала знаеше, че ще го преодолее. Нямаше друг избор. И щеше да купи бейбифон още сега.