Сложи кошчето до другото, онова, в което Нала не спеше така добре. Дори и сега беше сбърчила челце и мърдаше ръце и крака - сигурен знак, че скоро ще се събуди.
- Ш-ш-шт, мамен е тук - Бела я взе на ръце и я сложи в кошчето, което предпочиташе.
Малката изсумтя и като изгука доволно, се сгуши удобно и протегнала ръчичка между решетките, сграбчи червено-черната панделка от Рот и Бет. Обещаващо - дълбоко дишане и пълно коремче означаваха сладък, дълъг сън. Нала очевидно не се чувстваше така, сякаш са я изхвърлили на улицата.
Бела се върна в спалнята. Откъм банята не се чуваше шум и когато подаде глава през вратата, усети влагата, останала във въздуха, и мириса на кедров шампоан.
Беше излязъл.
- Преместила си кошчето?
Тя се обърна. Зи стоеше на прага на дрешника, обут в черни, кожени панталони и с риза в ръка. Гърдите му, със знака на Братството и пиърсингите на зърната, проблясваха на светлината, която идваше иззад него.
Бела хвърли поглед към мястото, където досега бе спала Нала.
- Ами, това е... така де, нашето лично пространство. А тя, ъъъ, ще е добре в детската стая.
- Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
Ако това означаваше, че може да бъде с него като негова шелан?
- Нала ще е добре там. Все пак е в съседната стая, ако й потрябвам. Пък и вече започна да спи по доста часове наведнъж, така че... да, сигурна съм.
- Наистина ли?
Бела вдигна поглед към него.
- Напълно.
Зи захвърли ризата, дематериализира се до нея и само дето не я събори върху леглото. Мирисът на обвързването му бе по-мощен от всякога, когато устните му се впиха в нейните, а тежкото му, кораво тяло я притисна към матрака. Ръцете му не се церемониха особено с нощницата й, разкъсвайки я, докато се опитваха да я разтворят. Дрезгаво ръмжене се откъсна от устните му при вида на голите й гърди.
- О, да... - простена тя, също толкова нетърпелива, колкото и той.
Пъхна ръце между телата им и счупи един от ноктите си, докато разкопчаваше ципа на панталона му.
Нов животински звук се откъсна от гърдите на Зи, когато ерекцията му се озова в ръката й. Той се изви назад и едва не съдра кожените си панталони, докато се мъчеше да ги свали над гипса. След кратка борба се отказа и с едно „майната му" ги остави около коленете си.
След това отново се хвърли отгоре й, довърши разкъсването на нощницата й и разтвори бедрата й. Ала изведнъж спря и върху лицето му се появи тревога, заплашваща да измести напълно страстта. Той отвори уста - очевидно се канеше да я попита дали наистина няма нищо против...
- Не казвай нищо, просто ме вземи - прекъсна го Бела и като сложи ръка на тила му, го притегли към устните си.
Зи изрева и потъна в сърцевината й като експлозив, който се взриви в тялото й сред дъжд от искри и запали кръвта й. Тя с всичка сила стисна хълбоците му, които се движеха ритмично и мощно, и не след дълго и той стигна там, където тя вече бе, свършвайки с мощна конвулсия, която го разтърси от глава до пети.
В мига, в който спазъмът отмина, Зи отметна глава назад, оголи кучешките си зъби и изсъска като голяма котка. Бела се отпусна на възглавницата и обърна глава на една страна, предлагайки му шията си, така че той...
Когато зъбите му се впиха във вената й с всичка сила, Бела получи нов оргазъм. Докато пиеше от кръвта й, Зи отново проникна в нея. Беше дори по-добър, отколкото тя си спомняше -тялото му бушуваше отгоре й, кожата му бе толкова гладка, а мирисът на обвързването му я обгръщаше в пелена от специалното му плътно ухание.
Когато Зи най-сетне се нахрани и свърши за господ знае кой път, тялото му се отпусна и той нежно я близна по врата, за да затвори раната. Протяжните, сластни ласки на езика му я накараха отново да го пожелае и сякаш прочел мислите й, той се претърколи по гръб, придърпвайки я със себе си, така че телата им да не се отделят нито за миг.
- Накарай ме да свърша - нареди той, без да откъсва поглед от наедрелите й гърди.
Бела улови гърдите си в ръце, подръпвайки зърната си, до-като се движеше по твърдата му дължина бавно и изкусително. Зи застена, а ръцете му се вкопчиха в коленете й и това я накара да се почувства по-красива, отколкото и най-прекрасните думи, които би могъл да изрече.