- Господи... толкова ми липсваше! - каза той.
- И ти на мен.
Бела положи ръце на раменете му и като се приведе над него, залюля бедра.
- Господи, Бела... пий от мен...
Бела последва поканата му още преди той да я бе изрекъл докрай и го стори не по-нежно от него. Вкусът му беше забележителен и още по-плътен отпреди. От раждането насам, всеки път, когато се хранеше от него, всичко беше някак... благовъзпита-но, ала сега беше първично, не просто засищане на физическа нужда, а истински коктейл от власт и секс.
- Обичам те - промълви той, докато тя пиеше.
Правиха любов още четири пъти.
Веднъж в леглото.
Два пъти на пода, на път към банята.
Веднъж под душа.
След това се увиха в пухкави, бели хавлии и се покатериха обратно в леглото.
Бела се сгуши в него и той я целуна по челото.
- Е, разрешихме ли най-сетне въпроса дали все още ме привличаш?
Тя се засмя и прокара пръсти по коравите му гърди и надолу по стегнатия корем. Готова бе да се закълне, че усеща как мускулите му заякват под ръката й, укрепвайки от кръвта, с която тя го бе нахранила. Това, че той черпи сили от нея, я изпълваше с гордост... и я караше да го чувства неизмеримо близък.
Колко мъдро бе постъпила Скрайб Върджин, създавайки раса, която се хранеше от себе си.
- Е? Разрешихме ли го? - Зи се претърколи отгоре й, а по белязаното му лице се разля самодоволна усмивка. - Или имаш нужда от още доказателства?
Бела плъзна пръсти по силните му ръце.
- Не, мисля, че вече... Зи!
- Какво? - попита провлачено той, докато отново се наместваше между бедрата й. - Съжалявам. По-силно е от мен. Все още съм гладен. - Той нежно долепи устни до нейните. - М-м-м... -Устните му се спуснаха по врата й и той я гризна лекичко по вената, сякаш за да каже „благодаря". - М-м-м... моя - изръмжа.
Така бавно, така нежно... устните му се спускаха все по-надолу и по-надолу, към гърдите й, където спряха.
- Чувствителни ли са? - попита и нежно отърка нос във връхчето на зърното й, а после прокара език по него.
- Да... - Бела потрепера, когато той духна струйка въздух там, където допреди малко се намираше езикът му.
- Така и изглеждат. Червени, набъбнали и красиви.
Толкова бе внимателен с гърдите й, докато ги милваше и ги целуваше нежно.
Когато Зи продължи надолу към корема й, Бела отново започна да се възбужда. Той вдигна глава и я дари с усмивка.
- Липсваха ли ти целувките ми, моя шелан? Онези, с които обичах да те обсипвам между бедрата?
- Да - с мъка успя да изрече тя, разтърсвана от нетърпение.
Ако се съдеше по еротичната усмивка, която играеше върху устните му и по лукавия пламък в жълтите му очи, той отново се бе превърнал в мъж, който си бе наумил нещо и разполагаше с цялото време на света, за да го осъществи.
Зи се надигна на колене.
- Разтвори крака за мен. Нека ти се полюбувам... о, господи... да! - Той облиза устни, сякаш за да ги подготви, за онова, което се канеше да направи. - Точно това имах предвид.
И като се наведе, така че широките му плещи се обтегнаха, той й се нахвърли като котарак на купичка мляко, докато тя, досущ като някоя ерос, се отдаде напълно на топлите му, влажни устни.
- Искам да го направя бавно - промълви той, с уста до сърцевината й, когато тя простена името му. - Искам да удължа удоволствието си, колкото се може повече.
Това нямаше да е проблем, помисли си Бела. За него тя беше като езеро без дъно...
Езикът му се плъзна в нея, бързо, разпалващо проникване, а после отново подхвана сладостните си, бавни милувки. Бела плъзна поглед надолу по тялото си и видя, че той я гледа с искрящи, лимоненожълти очи... и сякаш бе чакал именно това -погледите им да се срещнат - Зи се заигра с връхчето й.
Гледката на езика му, играещ си с нежната й плът, отново я доведе до върха.
- Зейдист... - простена тя, улавяйки главата му между дланите си, докато хълбоците й тръпнеха неудържимо.
Нямаше нищо по-прекрасно от това да бъде между краката на своята шелан. И не беше само заради вкуса, но и заради звуците, аромата и начина, по който тя го гледаше, наклонила глава на една страна, полуразтворила розови устни. Беше и заради усещането от допира на устните му върху топлата й, нежна сърцевина, която я правеше жена. Заради доверието, което му оказваше, допускайки го толкова близо до себе си. Заради това колко личен, специален, чувствен беше целият акт...
Нещо, което би могъл да прави до края на вечността.
Когато от устните на неговата шелан се откъсна най-неве-роятният стон и екстазът завладя тялото й, Зейдист проникна в нея, за да почувства спазмите на оргазма й по протежение на своята мъжественост.