- Ти си всичко за мен - прошепна той в ухото й, докато свършваше в нея.
Докато си отдъхваха след това, Зи плъзна поглед по гърдите и корема й, мислейки си колко невероятно бе тялото й в сравнение с неговото. Извивките и женската му сила бяха създали ново същество и му бяха дарили най-сигурното място на света, за да може алхимията на тяхното сливане да сътвори нов живот.
Тяхното сливане.
- Нала... - прошепна той. - Нала има...
Зи усети как Бела се напрегна.
- Какво има?
- Нала има моите очи. Нали?
Гласът на неговата шелан стана мек и предпазлив, сякаш не искаше да го уплаши.
- Да, така е.
Зи положи ръка на корема й и започна да описва бавни кръгове по опънатата кожа, както тя бе правила безброй пъти, докато беше бременна. Обзе го срам от самия себе си... срам, задето нито веднъж не бе докоснал корема й. Толкова се тревожеше за раждането, че в неговите очи закръглянето на корема й не бе повод за радост, а заплаха за живота и на двамата.
- Съжалявам - неочаквано каза той.
- За какво?
- Задето те оставих да се справиш с всичко това съвсем сама. Не само през последните три месеца, но и преди това. Докато беше бременна.
- Ти ме подкрепяше през цялото...
- Но не и Нала, а тя беше част от теб. Все още е част от теб.
Бела повдигна глава.
- Тя е част и от теб.
Зи си представи яркожълтите очи на детето.
- Понякога си мисля, че може би прилича мъничко и на мен.
- Тя ти е одрала кожата. Има твоята брадичка и твоите вежди. А косата й... - в гласа на Бела се промъкнаха развълнувани нотки, сякаш изгаряше от нетърпение да обсъди надълго и нашироко и най-малките подробности от външността на Нала и от кого ги бе наследила. - Косата й ще бъде досущ като твоята и тази на Фюри. Ами ръцете, забелязал ли си ръцете й? Показал-четата й са по-дълги от средния пръст, точно като твоите.
- Сериозно?
Човече, какъв баща бе, та не знаеше всичко това! Е, отговорът на този въпрос всъщност беше съвсем лесен - никакъв баща, ето какъв.
Бела му протегна ръка.
- Нека си вземем душ, а после ела с мен. Ще те запозная с дъщеря ти.
Зи си пое дълбоко дъх. И кимна.
- Страшно бих се радвал.
8.
Докато прекрачваше прага на детската стая, зи неволно провери дали ризата му е добре загащена в панталоните. Човече, страшно харесваше миризмата на тази стая. Невинност с дъх на лимон, така я наричаше в мислите си. Уханна като цвете, ала не и задушаващо сладникава. Свежа.
Бела го улови за ръка и го поведе към легълцето. Обградена от сатенени панделки, които бяха по-големи от нея, Нала се бе сгушила на една страна, свила ръчички и крачета до себе си, и стискаше очи, сякаш най-усърдно се трудеше върху съня си.
В мига, в който Зи надникна над ръба на кошчето, тя се размърда. Издаде тих звук. В съня си, тя протегна ръчичка. Не към майка си, а към него.
- Какво иска? - попита той като пълен глупак.
- Иска да я докоснеш.
Когато той не помръдна, Бела прошепна:
- Често го прави, докато спи... явно усеща кой е наблизо и й е приятно да я погалят.
Не можеше да не отдаде заслуженото на Бела - тя не се опита да го принуди да направи каквото и да било. Нала обаче не беше никак доволна. Малката й ръчичка все така се протягаше към него.
Зи избърса длан в ризата си, а после и в крачола на панталона си. Докато протягаше ръка към кошчето, пръстите му трепереха. В крайна сметка Нала бе тази, която осъществи връзката между двамата - тя улови палеца му и го стисна с такава сила, че Зи усети как го изпълва чиста, неподправена гордост.
- Силна е - отбеляза той, а от гласа му буквално бликаше одобрение.
До него Бела издаде тихичък звук.
- Нала? - прошепна Зи и се приведе над легълцето. Дъщеря му сви малките си устни и още по-здраво се вкопчи в палеца му. - Ама как стиска само! - Зи нежно прокара показалец по китката й. - Мека... господи, толкова е мека...
Клепачите на Нала се повдигнаха. И когато Зи срещна очите й, които имаха същия златен цвят като неговите, сърцето му спря.
- Здравей...
Нала примига и разклати пръста му. И го преобрази - всичко спря, когато тя докосна не само ръката, но и сърцето му.
- Ти си точно като твоята мамен - прошепна той. - И двете карате всичко друго в света да изчезне.
Нала, която продължаваше да полюшва ръката му, изгука.
- Ама как стиска само... - повтори Зи и погледна към Бела. -Толкова е...
По лицето на Бела се стичаха сълзи, тя бе обвила ръце около тялото си, сякаш се боеше, че ще се пръсне на късчета.