Нещо отново го жегна в сърцето, ала по друга причина.
- Ела, любима - каза той и като протегна свободната си ръка, притисна своята шелан до себе си. - Ела при своя мъж.
Бела зарови лице в гърдите му и вплете пръсти в неговите. Докато стоеше така, сякаш слян в едно с дъщеря си и със своята шелан, Зи се чувстваше хиляда метра висок, по-бърз от порше-то си и по-силен от цяла армия.
Сърцето му заби с нова решителност. Те му принадлежаха, нему и на никого другиго, и той трябваше да се грижи за тях. Едната бе сърцето му, другата бе частица от него и те го правеха цял, изпълвайки пустотата, която дори не бе подозирал, че носи в себе си.
Нала вдигна поглед към родителите си и от пухкавите й ус-тенца се откъсна най-прелестният звук на света, сякаш искаше да каже: „Не е ли просто прекрасно как всичко най-сетне се нареди както трябва?"
Ала тогава дъщеря му протегна другата си ръка... и докосна робските татуировки около китката му.
Зи се вцепени. То беше по-силно от него.
- Тя не знае какво представляват —прошепна Бела.
Зи с мъка си пое дъх.
- Ала един ден ще разбере. Един ден ще научи точно какво представляват.
Преди да отиде на преглед при доктор Джейн, Зи прекара още време с двете си дами. Поръча нещо за хапване за Бела и докато й го приготвяха, той за първи път видя как тя кърми дъщеря му. Нала заспа дълбоко веднага след това, съвсем като по поръчка, тъй като точно в този момент пристигна Фриц с храната. Зи собственоръчно нахрани Бела, подбирайки с огромно удоволствие най-добрите парченца от пилешките гърди с бро-коли и домашно изпечен хляб, които догенът беше приготвил.
Когато чинията се изпразни, а чашата с вино бе изпита, той избърса устата на Бела с бродираната кърпичка. Очите й се затваряха, затова той я зави грижливо, целуна я, взе подноса и десния си ботуш и излезе.
Когато затвори вратата след себе си и чу тихото й изщраква-не, Зи почувства как го облива тихо задоволство. Двете жени в живота му бяха нахранени и спяха в безопасност. Беше изпълнил задълженията си както трябва.
Задълженията? По-скоро - целта на живота му.
Хвърли поглед към вратата на детската стая и се зачуди дали мъжките вампири се обвързваха с децата си. Беше чувал, че се обвързват единствено със своите шелани... ала ето че започваше да изпитва неимоверно силни закрилнически чувства и към Нала. А все още дори не я беше вдигал на ръце. Само още две седмици прекарани с нея и той щеше да е по-опасен от водородна бомба, решеше ли, че я грози каквато и да било опасност.
Това ли бе да си баща? Нямаше как да знае. Никой от Братството не бе родител, а нямаше кого другиго да попита.
Той се запъти към стълбите, куцукайки по коридора със статуите - ботуш, гипс, ботуш, гипс... и през цялото време не откъсваше поглед от китките си.
Когато слезе на долния етаж, остави празните съдове в кухнята, благодари на Фриц и пое през тунела, отвеждащ в тренировъчния център. Ако на доктор Джейн й бе омръзнало да го чака, сам щеше да свали гипса.
Когато мина от съблекалнята в кабинета й, до ушите му достигна пронизителният вой на циркуляр, който го отведе в тренировъчната зала. Докато отиваше натам, Зи се оглеждаше наоколо, любопитен да види как върви изграждането на новата клиника на Джейн. Трите кабинета за прегледи, в които трябваше да се превърне една от залите, щяха да бъдат пригодени така, че да могат да се използват и като операционни, и като болнични стаи. Цялото оборудване щеше да бъде последен модел - доктор Джейн бе решила да инвестира в скенер за компютърна томография, дигитален рентгенов апарат, ултразвук и цял куп високотехнологични хирургични инструменти, както и в софтуер за водене на медицински архиви. С лечебница, оборудвана като напълно функционално спешно отделение, целта бе да се избегне необходимостта да използват клиниката на Хавърс.
Което би било по-безопасно за всички. Благодарение на Ви, имението на Братството беше обвито в мис, ала същото не можеше да се каже за клиниката на Хавърс... което бе станало болезнено очевидно при нападението над клиниката през лятото. И понеже никога не се знаеше дали братята няма да бъдат проследени, разумно бе да извършват колкото се може повече от дейностите си зад стените на имението.
Зи открехна металната врата на тренировъчната зала и се закова на място. Я виж ти! У доктор Джейн определено се криеше един вътрешен дизайнер.
Когато го докараха тук предишната нощ, всичко си беше постарому. А ето че сега, по-малко от двайсет и четири часа по-късно, в бетонната стена насреща му зееше огромна дупка. От другата й страна се виждаше залата, която щеше да бъде превърната в лечебница. Доктор Джейн стоеше пред дупката, стиснала в ръце (единствената плътна част от тялото й) летва, която тъкмо пъхаше в циркуляра.