Когато го забеляза, тя побърза да приключи с летвата и изключи машината.
- Здрасти! - извика тя, когато виенето най-сетне затихна. -Готов ли си да ти махнем гипса?
- Аха. А доколкото видях, теб те бива с трионите.
- И още как! - Джейн се усмихна широко и махна към дупката в стената. - Е, какво ще кажеш за декораторските ми умения?
- Не си губиш времето.
- Какво да ти кажа, всичко е въпрос на подходящия инструмент.
- Готов съм за следващата летва - провикна се Ви от другата зала.
- И тя е готова.
Ви се появи, препасал колан за инструменти, в който бяха втъкнати един чук и няколко длета.
- Здрасти, Зи! Как е кракът ти? - подхвърли той, докато отиваше при своята шелан.
- Ще е още по-добре, когато доктор Джейн махне тая гадост от него. - Зи кимна към стената. - Човече, ама вие изобщо не си губите времето, а?
- Аха. Тази вечер трябва да свършим със скелето.
Доктор Джейн подаде летвата на мъжа си и го целуна набързо; от допира лицето й също стана плътно.
- Веднага се връщам. Само да му сваля гипса.
- Не се тревожи - каза Ви и кимна на Зейдист. - Изглеждаш добре. Радвам се.
- Жена ти страшно я бива.
- Така си е.
- Добре, момчета, достатъчно с хвалебствията - усмихна се Джейн и отново целуна своя хелрен. - Хайде, Зи, да вървим.
Когато тя се обърна, Ви плъзна поглед по тялото й... което без съмнение означаваше, че щом Зи им се махнеше от главата, Ви щеше да „поработи" и над нещо друго, освен над новата клиника.
Когато доктор Джейн и Зи отидоха в лечебницата, той седна на кушетката, без да чака покана.
- Мислех, че може да ти хрумне да използваш циркуляра, за да го свалиш.
- А, не, в семейството ти вече има един без крак. Двама ще бъде малко прекалено - каза тя с мила усмивка. - Някаква болка?
-Не.
Доктор Джейн докара портативен рентген.
- Вдигни си крака. Точно така. Благодаря.
Зи взе оловната престилка, с която тя се върна, и сам си я сложи.
- Може ли да те попитам нещо? - каза той.
- Аха. Нека обаче първо да свърша с това.
Тя настрои уреда и след миг кратко бръмчене изпълни стаята. Джейн погледна към един екран и отново се обърна към Зи:
- Завърти се на една страна, ако обичаш.
Той се подчини и тя нагласи крака му. Ново бръмчене и още едно поглеждане към монитора.
- Добре, можеш да седнеш. Кракът ти изглежда отлично, така че смятам да махна този чудесно поставен гипс.
Тя му подаде едно одеяло и се обърна, докато той си сваляше панталоните. След това донесе трионче от неръждаема стомана и се залови за работа.
- Е, какво искаше да ме попиташ? - каза тя, надвивайки шума на триона.
Зи потърка татуировката около лявата си китка, а после протегна ръка към нея.
- Наистина ли мислиш, че е възможно да се махнат?
Джейн спря за миг, без да изключва триона; очевидно обмисляше отговора си, не само от медицинска, но и от човешка гледна точка. След това издаде кратък звук, нещо подобно на „хм" и бързо довърши разрязването на гипса.
- Искаш ли да почистиш крака си? - попита тя, докато вземаше влажна хавлиена кърпа.
- Да. Благодаря.
След като Зи се избърса набързо, тя му подаде нещо, с което да се подсуши.
- Имаш ли нещо против да погледна кожата по-отблизо? -попита тя и кимна към китката му.
Зи поклати глава и тя се наведе над ръката му.
- Лазерното премахване на татуировки е много популярно при хората. Не разполагам с необходимата техника, но с твоя помощ имам идея как бихме могли да го направим. И кой би могъл да го стори.
Зи се загледа в татуировките си на кръвен роб и си представи малката ръчичка на дъщеря си върху наситеночерното мастило.
- Мисля... да, мисля, че искам да опитам.
Бела се събуди в голямото легло, което делеше със своя хелрен, и се протегна блажено. Чувстваше се така, сякаш току-що се бе върнала от едномесечна ваканция. Тялото й бе отпо-чинало и силно... и я наболяваше точно там, където трябва. И въпреки душа, който си беше взела по-рано, мирисът на Зи все още лъхаше от нея, което бе просто прекрасно.
Ако се съдеше по часовника на нощното шкафче, беше спала непробудно близо два часа. Тя стана, наметна си халат и си изми зъбите. Бързо надникване, за да види как е Нала, и нещо за хапване, й звучеше като отлична идея. Тъкмо отиваше към детската стая, когато Зи влезе в спалнята.
Лицето й грейна в усмивка, която не можеше да потисне.
- Махнали са ти гипса.
- М-м-м... ела тука, моя шелан.