Той се приближи, обви ръце около нея и я приведе назад, така че тя трябваше да се улови за него, за да се задържи изправена. След това я целуна, бавно и продължително, притискайки долната половина на тялото си и огромната си ерекция към бедрата й.
- Липсваше ми - прошепна той във врата й.
- Нали само преди два часа...
Езикът му в устата й я накара да замълчи, също като ръцете му, които в крайна сметка се озоваха върху ханша й. Той я отнесе до един от прозорците, сложи я върху перваза, разкопча се и...
- О, господи... - простена Бела с усмивка.
Ето това беше мъжът, когото познаваше и обичаше. Винаги копнеещ за нея. Жадуващ за близостта й. Когато той започна да се движи бавно в нея, мислите на Бела се върнаха назад, към началото, когато той най-сетне я бе допуснал до себе си. Беше останала наистина учудена от това как непрекъснато търсеше близостта й - докато се хранеха, докато бяха заедно с братята в имението, докато спяха денем. Сякаш се опитваше да навакса векове, през които бе лишен от топъл, изпълнен с обич контакт.
Бела обви ръце около врата му и допря буза до ухото му, наслаждавайки се на мекия допир на късо подстриганата му коса, която я милваше при всяко негово движение.
- Ще се нуждая... от помощта ти - каза Зи, докато ту потъваше в нея, ту отново се отдръпваше.
- Каквото поискаш... само не спирай...
- И през ум... не ми... - Зи така и не можа да довърши, тъй като сексът бе единственото, за което бе в състояние да мисли в този момент. - О, господи... Бела!
Когато свършиха, той се отдръпна лекичко, а лимоненожъл-тите му очи искряха като шампанско.
- А, между другото - здрасти. Забравих да го кажа, когато влязох.
- Мисля, че ме поздрави съвсем подобаващо. - Тя го целуна по устата. - Спомена нещо за помощ?
- Не искаш ли първо да се пооправиш малко? - провлачено попита той, а блясъкът в жълтите му очи красноречиво говореше, че от „пооправянето", което има предвид, външният й вид едва ли ще стане по-спретнат.
Както и се оказа.
Когато и двамата най-сетне се наситиха един на друг и след като си взе душ за трети път този ден, Бела се уви в хавлиения халат и се зае да си суши косата.
- Е, от каква помощ се нуждаеш?
Зи се облегна на мраморния плот до умивалниците и потърка късоподстриганата си коса, а по лицето му се изписа крайно сериозно изражение.
Бела прекъсна онова, което правеше. Докато Зи мълчеше, тя направи няколко крачки назад и се настани на ръба на джакузито, за да му даде лично пространство, а после зачака, като свиваше и разпускаше юмруци в скута си.
Без сама да знае защо, докато Зи подреждаше мислите си, Бела внезапно си даде сметка колко много бяха преживели в тази баня. Именно тук го бе заварила да повръща, след като я възбуди за първи път на онова парти. А след това... след като я спаси от лесърите, я изкъпа в същата тази вана. А под душа в другия ъгъл тя за първи път пи от кръвта му.
Мислите й се върнаха към онзи труден период от живота им, непосредствено след отвличането, когато тя все още се съвземаше, а той се бореше с привличането, което изпитваше към нея. Хвърли поглед надясно и си спомни как го бе открила на плочките, обливан от студената струя на душа, да търка китките си, убеден, че е нечист и неспособен да я нахрани.
Беше проявил огромна храброст. Да превъзмогне онова, което му бяха причинили, за да й се довери, изискваше забележително мъжество.
Когато отново погледна към Зи, видя, че той се взира в китките си.
- Решил си да ги махнеш, нали? - каза тя.
Бегла усмивка пробяга по устните му, повдигайки крайчеца на белега, който прорязваше лицето му.
- Толкова добре ме познаваш.
- Как ще го направиш?
Когато Зи й обясни, тя кимна.
- Отличен план. А аз ще дойда с теб.
Той вдигна поглед към нея.
- Добре. Благодаря ти. Не мисля, че мога да го направя без теб. Бела се изправи и отиде при него.
- Не се тревожи за това.
9.
Само един човек в болницата „Св. Франсис" имаше по- хубав кабинет от доктор Томас Уолкот Франклин III.
Ставаше ли въпрос за разпределение на административни блага, йерархията се определяше от приходите, които съответният лекар осигуряваше, а като завеждащ дерматологичното отделение, Т.У. се нареждаше само зад едно друго отделение.
Разбира се, отделението му носеше такива печалби само защото той се бе „продал", както се изразяваха някои в академичните среди. Под негово ръководство отделението лекуваше не само всякакви наранявания, изгаряния и ракови образувания, както и хронични кожни заболявания като псориазис, екземи и акне, но разполагаше и с цял сектор, който се занимаваше единствено с козметични процедури.