* Да (фр.). - Бел. прев.
** „Хари Уинстьн" - изключително луксозна американска бижутерска марка. - Бел. прев.
*** Много ви благодаря (фр.). - Бел. прев.
Ала белезите оставят следи вътре в нас и досущ като кожа, която не се е излекувала както трябва, от време на време усещаме грапавите им ръбове.
Трите лазера в клиниката се използваха за премахване на разширени вени по краката, рождени петна и различни кожни дефекти, лазерен пилинг, както и за премахването на маркиращите татуировки, поставяни на онкоболни пациенти по време на лъчетерапията им.
Б. Нала можеше да се нуждае от която и да било от тези манипулации... но ако трябваше да отгатне, Т.У. би заложил на лазерен пилинг. Изглеждаше логично - след края на работното време, в луксозната клиника, а и това загадъчно име. Несъмнено ставаше въпрос за някой изключително заможен пациент, който особено държеше да остане анонимен.
Е, нямаше как - трябваше да се съобразяват с прищевките на кокошките, които им снасяха златни яйца.
Т.У. отиде във втората зала за лазерни манипулации, която предпочиташе, без сам да знае защо, настани се зад махагоновото бюро и влезе в компютърната система, за да провери какви пациенти имаше записани за сутринта. След това се зачете в дерматоложките доклади, които си бе взел.
Докато минутите течаха, започна да го обзема раздразнение от тези богаташи, с техните претенции и самомнителната им увереност, че светът се върти около тях. Е, да, някои от тях бяха свестни, а и всички те допринасяха той да може да си върши работата, обаче от време на време му се искаше някой да им набие в главите, че не са центърът на вселената...
Висока, стройна жена се появи на прага и той се вцепени. Дрехите й бяха съвсем обикновени (бяла риза, втъкната в чифт прилепнали по тялото сини дънки), ала обувките й с червени подметки бяха от Кристиан Лубутен, а чантата, преметната през рамото й - от „Прада".
Тя бе точно неговият тип частен пациент и то не само защото носеше аксесоари на стойност поне три хиляди долара. Тя беше неописуемо красива, с тъмнокестенява коса, сапфиреносини очи и лице, за каквото останалите клиентки бяха готови да платят цяло състояние, за да притежават.
Т.У. бавно се надигна, пъхвайки лявата си ръка дълбоко в джоба.
- Белинда? Белинда Налда?
За разлика от повечето жени от нейната класа (която Т.У. би определил като толкова висока, че въздухът там трябва да бе разреден), тя не влезе в стаята така, сякаш всичко наоколо й принадлежи. Вместо това направи само една крачка и спря близо до вратата.
- Всъщност името ми е Бела.
Гласът й едва не накара очите му да изскочат. Плътен, леко дрезгав... ала топъл.
- Аз, ъъъ... - Т.У. се прокашля. - Аз съм доктор Франклин.
Той протегна здравата си ръка и тя я стисна. Докато се здрависваха, той си даде сметка, че я зяпа и то съвсем не професионално, ала това беше по-силно от него. Беше виждал немалко красиви жени през живота си, ала никоя не можеше да се сравнява с нея. Тя сякаш идваше от друга планета.
- Моля... моля, влезте и седнете - при тези думи той кимна към тапицирания с коприна стол до бюрото. - Ще ми трябва медицинската ви история, а после...
- Няма да лекувате мен, а моя хел... моя съпруг. - Тя си пое дълбоко дъх и хвърли поглед през рамо. - Скъпи?
Т.У. рязко отстъпи назад и така силно се блъсна в стената, че картината с маслени бои до него подскочи. Първата му мисъл при вида на онзи, който прекрачи прага, бе, че може би няма да е зле да се поприближи до телефона, за да може да повика охраната, ако се наложи.
Мъжът имаше прорязано от белег лице и черните очи на сериен убиец, а когато влезе, изпълни цялата стая. Беше толкова едър, че спокойно можеше да мине за боксьор тежка категория или дори за двама такива, ала взреше ли се в теб, веднага ти ставаше ясно, че това е най-малкият ти проблем. Защото той бе мъртъв отвътре. Напълно безчувствен. Което го правеше способен на всичко.
Т.У. бе готов да се закълне, че температурата в стаята се понижи осезаемо, когато мъжът се приближи и застана до жена си.
Тя проговори, тихо и спокойно.
- Дойдохме, за да премахнем татуировките му.
Т.У. преглътна мъчително и си каза, че трябва да се стегне. Добре, може би този главорез беше чисто и просто някоя пънк-рок звезда. Неговите музикални вкусове клоняха повече към джаза, така че не можеше да очаква да разпознае този тип в кожени панталони, черно поло и пиърсинг на ухото. Това обаче би обяснило доста неща. Включително и това защо жена му бе като извадена от модно списание. Повечето певци имаха красиви жени, нали така?