За миг се възцари тишина, сякаш съпругът обмисляше какво означава всичко това: „Ако си бил в съзнание, несъмнено си усетил миризмата на горящата си плът и си почувствал всяко жегване на болката. А и после в болницата... операциите... "
Изведнъж мъжът се отпусна, напрежението напусна тялото му, сякаш някой бе отворил предпазен клапан.
Т.У. безброй пъти бе виждал същата реакция у пациентите си с изгаряния. Ако лекарят ти знае какво изпитваш, не защото го е научил в медицинското училище, а защото го е преживял, няма как да не се почувстваш по-сигурен в ръцете му, сякаш и двамата членувате в един и същи ексклузивен и суров клуб.
- Е, може ли да направите нещо, докторе? - попита мъжът и сложи ръце на бедрата си.
- Имате ли нещо против да ви докосна?
Прорязаната от белег устна на мъжа се повдигна едва забележимо, сякаш току-що бе добавил още една червена точка в актива на Т.У.
-Не.
Т.У. нарочно използва и двете си ръце, докато разглеждаше китките на пациента, за да може той по-добре да види белезите на своя лекар и още повече да се отпусне.
Когато свърши, отстъпи назад.
- Не съм сигурен какво ще се получи, но да опитаме... -Т.У. вдигна поглед и така и не довърши изречението. Очите на мъжа... вече не бяха черни. А жълти.
- Не се тревожете за очите ми, докторе.
Като от нищото, в ума на Т.У. изплува увереността, че онова, което бе видял, е напълно нормално. Точно така. Напълно нормално.
- Та какво казвах... а, да, нека опитаме с лазера. - Той се обърна към съпругата. - Искате ли да си вземете стол и да го държите за ръката? Мисля, че така ще е по-спокоен. Ще започна с една от китките и да видим какво ще стане.
- Трябва ли да легна? - мрачно попита пациентът. - Защото не мисля, че... да, не мисля, че изгарям от желание.
- Няма да е необходимо. Може да останете седнал дори когато стигнем до врата. За него дори ще ви дам огледало, за да виждате какво се случва. През цялото време ще ви обяснявам точно какво правя и какво най-вероятно ще изпитате. Поискате ли, винаги можем да прекъснем. Само ми кажете и веднага ще спра. Това е вашето тяло и вие командвате.
Последва миг мълчание, в който и мъжът, и жената се взираха в него, а след това съпругата каза със задавен глас:
- Доктор Франклин, вие сте истинско съкровище.
Пациентът притежава невероятна търпимост към божата, помисли си Т.У. час по-късно, докато с едно настъпване на педала изпрати поредния тънък червен лъч върху оцветената с мастило масивна китка. Невероятна търпимост. Всеки лъч беше като удар с ластик, което не бе нещо особено, ако го направят един-два пъти. Ала след две-три минути изложени на подобни удари, повечето пациенти настояваха да си починат. А този тип? Дори не трепна. Нито веднъж. Затова и Т.У. продължи...
Разбира се, с пиърсингите на зърната и на ухото, както и всичките белези, той очевидно бе познал немалко болка в живота си - не само по своя воля, но и против нея.
За съжаление, татуировките се оказаха напълно устойчиви към лазера.
Т.У. изруга тихичко и разтърси дясната си ръка, която бе започнала да се уморява.
- Няма нищо, докторе - меко каза пациентът. - Направихте каквото можахте.
- Просто не разбирам - Т.У. махна защитните очила и хвърли поглед на машината. За миг се зачуди дали пък не е повредена. Но нали с очите си бе видял лъчите на лазера. - Няма абсолютно никаква промяна в оцветяването.
- Наистина, докторе, всичко е наред. - Пациентът също махна предпазните си очила и по устните му за миг пробяга усмивка. - Оценявам, че го взехте толкова на сериозно.
- По дяволите! - Т.У. се облегна в стола си и яростно се взря в мастилото.
Дошли незнайно откъде, думите сами изскочиха от устата му, макар и да не бяха особено професионални: - Не сте си ги направили по собствено желание, нали?
Съпругата се размърда неспокойно, сякаш се тревожеше какъв ще е отговорът, ала съпругът само поклати глава.
- Не, докторе, не беше по мое желание.
- По дяволите! - Т.У. скръсти ръце и запрехвърля през ума си всичко, което знаеше за човешката кожа. - Просто не разбирам защо... и се опитвам да измисля друго решение. Не смятам, че с химическо премахване ще получим по-добри резултати. Така де, след като лазерът не постигна абсолютно нищо.
Съпругът прокара необичайно елегантни пръсти по китката си.
- Може ли да ги изрежем?
Жената поклати глава.
- Не смятам, че е добра идея.
- Съпругата ви има право - съгласи се Т.У. и като се приведе напред, леко натисна китката му. - Кожата ви притежава чудесна еластичност, но като се има предвид че още нямате и трийсет години, това си е в реда на нещата. Искам да кажа, че ще трябва да ги изрежем на ленти и след това да зашием кожата. А и определено не го препоръчвам за врата - рискът да засегнем някоя артерия е прекалено голям.